История на Колегиум Частна психиатрия

Колегиум „Частна психиатрия“ е основан през 2000 г., но общността, от която израства, има по-дълбоки корени. Те са свързани с преподавателската работа на доц. Георги Койчев, с неговото разбиране за психиатрията и с отношенията между поколения лекари. Историята на сдружението обединява тази приемственост с промените в българското здравеопазване след 1989 г. и с постепенното разширяване на професионалните връзки с Европа и света.

Георги Койчев и кръжокът по психиатрия

Доц. Георги Койчев (1944–2017) е дългогодишен преподавател в Медицинския университет в София и началник на отделение в Клиниката по психиатрия на Александровска болница. Повече от тридесет години той ръководи кръжок по психиатрия, който за поколения студенти се превръща в първа среща с професията. Тази работа с младите хора е съществена част от неговото наследство.

Кръжокът създава среда, в която интересът към клиничните въпроси се съчетава с четене, разговор и размисъл за човека. Сред неговите участници е д-р Калин Терзийски, чийто по-късен път свързва медицината с литературата. Различните професионални посоки на хората, преминали през тази среда, показват широтата на интересите, които Койчев насърчава. Отношението към психиатрията като познание за личността остава важна нишка и в по-късния живот на Колегиума.

Проф. Петър Маринов също свързва професионалното си изграждане с този кръжок и с личността на своя учител. По-късно той продължава неговата традиция, а кръжокът носи името на доц. Георги Койчев. Тази връзка между поколенията запазва място за непосредствен разговор с преподаватели и колеги с различен професионален опит.

От частната практика към общност за психично здраве

След 1989 г. българското здравеопазване преминава през дълбоко преустройство. Възстановяването на частната медицинска практика в началото на 90-те години отваря възможности за независима работа, но поставя и въпроси за професионалните правила, отговорността и достъпа до грижа. В тази среда през 2000 г. Георги Койчев и негови колеги създават сдружението, което ще се превърне в Колегиум „Частна психиатрия“.

Койчев е един от основните инициатори и фигура с определящо влияние върху неговия дух. Целта е да се подпомага развитието на частните психиатрични грижи в България и да се изгради място за обмен на опит и обща работа. В основата на този проект стоят личната отговорност на лекаря, доверието в терапевтичната връзка и свободата на пациента да избира специалист и да търси второ мнение.

През 2002 г. сдружението приема името „Колегиум“ и разширява кръга си отвъд психиатричната специалност. Това отваряне дава място на клиничните психолози и на другите професии, свързани с психичното здраве. Развитието на различни психотерапевтични подходи се утвърждава като част от общата му мисия. В срещите и обученията намират място психодинамичното мислене, когнитивните и поведенческите подходи, груповата работа и психосоциалната рехабилитация.

Биологичната психиатрия също има своето място от самото начало. Сред учредителите на сдружението е д-р Никола Марков, психиатър от Пловдив, където изгражда и разширява свой психиатричен център. В работата си той развива биологичните методи на лечение — от транскраниалната магнитна стимулация до фармакогенетиката, която позволява медикаментозната терапия да бъде съобразена с индивидуалните особености на пациента.

Българска традиция и европейски хоризонт

Тази насоченост се вписва в хуманистичната традиция на проф. Никола Шипковенски (1906–1976), основоположник на психопатологията и на съвременната съдебна психиатрия в България. Ученик на Освалд Бумке в Мюнхен, той е за времето си най-публикуваният в чужбина български психиатър — от монографията „Шизофрения и убийство“ (Берлин, 1938) до „Ятрогения или освобождаваща психотерапия“, издадена на немски (1965), японски (1975) и английски (1977) и наречена от Лео Канер „шедьовър“.

В центъра на тази книга е отговорността на лекаря: вредата, която той може да причини с думата и отношението си, и освобождаващата сила на психотерапевтичната среща. Възгледите на Шипковенски не се вписват в идеологическите изисквания на епохата — през 1949 и 1951 г. той е критикуван за недостатъчно прилагане на диалектическия материализъм и павловското учение, но не се отказва от убежденията си. Днес името му носи Центърът за психично здраве в София. Така неговият път дава историческа перспектива на връзката между клиничната работа и философския размисъл, а вниманието към свободата, личността и човешкото достойнство позволява отварянето към Европа да се разбира и като участие в разговор за смисъла на психиатричната грижа.

За Георги Койчев международното общуване е естествена част от развитието на професията. В посланието си към конференцията през 2008 г. той изразява надеждата срещите с европейски колеги да станат обичайна част от научния живот. Колегиумът следва тази посока, като съчетава интереса към чуждия опит с обсъждане на конкретните нужди на българските пациенти и специалисти.

Конференцията като място за професионално общуване

Още през първите години научните срещи се превръщат в съществена част от живота на Колегиума. Конференцията с международно участие в Боровец на 7–9 юни 2002 г. е свързана с приемането на професионални консенсуси. Така разговорът между колегите придобива пряко значение за клиничната работа: обсъждането на опита води до общи ориентири за оценка, лечение и поведение. В същия период се поставя и въпросът за европейското сертифициране на психотерапевтите — тема, която свързва българската практика с по-широки професионални изисквания.

Особено показателна е шестата конференция, проведена в Шумен на 14–17 април 2005 г. Нейната програма обединява афективните разстройства, зависимостите, агресията, психоендокринологията, психотерапията и организацията на помощта. Американският специалист по съдебна психиатрия Alan R. Felthous е включен с лекция за импулсивната агресия и като съпредседател на заседание. Участието на колеги от Ниш, сред които Грозданко Грбеша и Сърбобран Милькович, показва значението на регионалните връзки. Българските, сръбските и американските приноси намират място в обща програма, съсредоточена върху реални клинични и професионални проблеми.

От клиничния случай към общественото психично здраве

В историята на конференциите има място и за епидемиологията, достъпа до помощ и оценката на услугите. През 2011 г. резултати от националното изследване ЕПИБУЛ, разработени от Захари Зарков и Михаил Околийски, са представени във връзка с търсенето на помощ от специалисти по психично здраве. Това разширява гледната точка: наред с въпроса как да се лекува отделният пациент се обсъжда и доколко хората достигат до необходимата помощ. Същата конференция включва среща на психиатри от София, Ниш и Скопие, организирана съвместно със Софийското психиатрично дружество.

През 2015 г. тази общественоздравна насоченост продължава с представянето на теми за подобряване на психично-здравните услуги от Захари Зарков и на европейските съвместни действия в областта на психичното здраве от Владимир Наков. През 2021 г. в сборника с резюмета присъстват изследвания за психичното здраве по време на пандемията, извънболничната помощ и сезонността на самоубийствата. Така конференцията свързва индивидуалната практика с наблюдението на потребностите на населението и с организацията на системата за грижа.

Обучението продължава между годишните срещи

Колегиумът развива образователната си дейност и извън годишната конференция. Лекциите, курсовете и обсъжданията на случаи създават възможност определен клиничен въпрос да бъде разгледан по-задълбочено. През ноември 2018 г. проф. Пламен Божинов е поканен да представи теорията и практиката на транскраниалната магнитна стимулация и използването на ЕЕГ като неврофизиологичен маркер. Поканата е насочена към специалисти, специализанти и студенти.

На 10–11 март 2021 г. Колегиумът, съвместно с ЦПЗ „Проф. Никола Шипковенски“, организира двудневно обучение „Превенция на самоубийството“, водено от д-р Георги Вишев. Неговият френски професионален опит влиза в пряк разговор с потребностите на българските колеги. На 10 юни същата година доц. Милена Миланова представя „Разстройства на съня“. Поредицата включва и лекции на проф. Петър Маринов; възможността за присъствено и дистанционно участие разширява достъпа до обученията.

В тази линия се вписват и семинарите на д-р Александър Канчелов, посветени на зависимостите. Клиничният му опит в тази област намира място и в програмата на конференциите: на юбилейната конференция през 2020 г. той представя лекцията „Отвъд преодоляването на болката: Теория на селф-медикацията“.

Образователната програма обхваща и динамичното интервю, работата с близките и разбирането на семейната среда. През 2024 г. самата конференция има отделна програма от обучителни модули. Двудневният уъркшоп на Ирина Лазарова е посветен на когнитивните и поведенческите подходи за подобряване на съдействието към терапията. Наред с него са включени феноменологична психопатология с Георги Джупанов, работа с хранителни разстройства и суициден риск с Георги Вишев, психометрична оценка със Силвия Шопова и психофармакология на резистентността с Петър Маринов. Тази близост между различни подходи подкрепя общото обучение на психиатри и клинични психолози.

Чуждестранни гости и европейско сътрудничество

Участията на поканени международни партньори като Амин Бенямина и Андреа Чиприани през 2019 г., Майкъл Шарп през 2021 г. и Саймън Уесли в програмата за 2025 г. разширяват професионалния обмен. Постоянно значение имат и контактите със Сърбия, Румъния и Северна Македония. На 24 юли 2017 г. Колегиумът е приет за пълноправен член на Европейската психиатрична асоциация (EPA), в рамките на нейния Съвет на националните психиатрични асоциации. Това дава институционална опора на неговата отвореност. Конкретно продължение на сътрудничеството е съвместният симпозиум с EPA през 2023 г., включващ Геерт Дом, Мериам Шулер-Оджак, Петър Маринов и Георги Ончев.

Темите като израз на развиваща се клинична мисъл

Последователността на темите показва как Колегиумът запазва интереса си към човешкото преживяване, като го свързва с развитието на науката. „Гневът“ през 2017 г., „Травмата“ през 2018 г. и „Властта“ през 2019 г. отварят разговор за емоциите, отношенията и отговорността. Юбилейната конференция през 2020 г. е посветена на болката, а през 2021 г. когницията среща психиатрията с невронауките. „Лиезон психиатрия“ през 2022 г. поставя във фокус връзката между психичните и телесните заболявания. След „Шизофренията“ през 2023 г. идват съдействието към лечението и терапевтичната резистентност през 2024 г., „Продромът“ през 2025 г. и „Рецидивът“ през 2026 г. В тази поредица ранното разпознаване, устойчивостта на лечението и продължителната грижа се превръщат в свързани въпроси на една обща клинична култура.

Българските колеги зад граница

Особено място в международните връзки на Колегиума заема българската професионална диаспора. Нейният принос има собствен характер: колеги, развили кариерата си в други страни, продължават да общуват с професионалната среда в България и да участват в нейните срещи. Така натрупаното в различни здравни системи знание може да бъде обсъждано и прилагано с разбиране за местните условия.

Иван Койчев във Великобритания, Явор Делчев във Франция, Георги Арсенов в Германия и Лиана Апостолова в Съединените щати са сред примерите за тази връзка. Към нея принадлежи и Анна Герджикова, чиято работа в Университета в Синсинати е свързана с хранителните разстройства. В програмите за 2025 и 2026 г. са включени нейни онлайн лекции съответно за продрома и рецидивите при тези разстройства. Приносът на българските колеги зад граница съчетава научни знания, клиничен опит и продължаващо участие в общността.

Други професионални пътища преминават през повече от една страна или включват завръщане. Георги Вишев, след дългогодишна работа във Франция, отново практикува в България. Владимир Симов споделя опит от Великобритания и Франция, а в сравнителните дискусии се включват колеги, работещи в Германия, Дания и Швеция. Тези срещи дават възможност да се обсъждат организацията на грижата, болничните практики, обучението и правата на пациента.

В този контекст се вписва и представянето на д-р Таня Генова, психиатър в Антиб (Франция), посветено на дневната болница „L’Escale“ към болницата в Антиб, където тя работи. Така българските колеги се запознават с модел на частична хоспитализация, който съчетава консултации, терапевтични ателиета и социална рехабилитация в подкрепа на завръщането на пациентите към семейния и социалния живот.

Българските специалисти в чужбина и гостуващите чуждестранни екипи участват по различен начин в тази история. Първите поддържат връзка с общността, от която са тръгнали; вторите създават нови партньорства и възможности за научен обмен. Конференциите на Колегиума са място, където тези отношения се срещат и продължават да се развиват.

Памет и приемственост

След кончината на доц. Георги Койчев през 2017 г. Колегиумът учредява награда на негово име за принос към българската психиатрия. Първият ѝ носител през 2018 г. е проф. Петър Маринов, а през 2019 г. отличието получава д-р Явор Делчев. Следващите носители са д-р Никола Марков през 2020 г., д-р Александър Канчелов през 2021 г., д-р Анета Аничкина през 2022 г., д-р Георги Вишев през 2023 г., д-р Иво Нацов през 2024 г., д-р Ирина Лазарова през 2025 г. и д-р Чавдар Дилов през 2026 г.

Д-р Никола Марков, един от учредителите на Колегиума, дарява паричната част от наградата си за 2020 г. на фондация „Млади медици за България“, която подкрепя младите лекари да градят професионалния си път в страната. Д-р Иво Нацов, отличен през 2024 г., е автор на монографията „Консултативна и лиезон психиатрия“ (2014) и научен редактор на „Психиатрия и соматична медицина“ (2024) — ръководство по консултативна и свързваща психиатрия, дело на авторски колектив от лекари с различни специалности, психиатри и психолози. То разглежда същата връзка между психичното и телесното, която е в центъра на конференцията „Лиезон психиатрия“ през 2022 г.

Наградата и конференцията, която носи името на Койчев, свързват паметта за основателя с работата на следващите поколения. Същата приемственост може да бъде проследена от студентския кръжок до професионалните обучения и международните научни срещи. Тя се поддържа от хората, които преподават, споделят своя опит и създават условия за разговор между различни школи и поколения.

Делото на Георги Койчев продължава и съпругата му д-р Фанка Койчева — психиатър и писател, позната на читателите като Фани Цуракова. В нейния път, както и в неговия, се преплитат психиатрията и литературата, биологията и културата. Д-р Койчева е член на организационния комитет на конференцията на Колегиума.

От години организационният комитет на конференцията се ръководи от д-р Ана Попова. Тя е председател на Колегиума в ключови години от неговото развитие: тогава сдружението е прието за пълноправен член на Европейската психиатрична асоциация и учредява наградата на името на доц. Георги Койчев. Днес д-р Попова е заместник-председател на Управителния съвет.

През 2025 г. тази подкрепа за следващото поколение получава още един израз с първото връчване на наградата „Д-р Здравка Герджикова и д-р Иван Герджиков“ за млад изследовател в областта на психиатрията. Тя е учредена от Анна Герджикова и нейната сестра в памет на родителите им, с подкрепата на Колегиума. Първият ѝ носител е д-р Евгени Папазов, отличен на годишната конференция на 16 май 2025 г.

Днес Колегиум „Частна психиатрия“ продължава да развива тази общност в България. Неговите конференции, образователни инициативи и международни връзки дават възможност клиничният опит да бъде обсъждан заедно с научните достижения и човешките въпроси на професията. В тази работа остава разпознаваем стремежът, с който започва историята му: самостоятелна и отговорна практика, отворена към пациента, към колегите и към света.