Д-р Никола Марков е възпитаник на МУ – Пловдив. След дипломирането си през 1986 г. д-р Марков започва професионалния си път в Държавна психиатрична болница с. Паталеница. Придобива специалност през 1990 г. Работи и в Центъра за психично здраве в Пловдив. Повече от 20 години д-р Марков има самостоятелна практика като специалист психиатър в Пловдив. Един от учредителите на Колегиум „Частна психиатрия“. Един от малкото специалисти у нас, които прилагат транскраниална магнитна стимулация като терапевтичен метод при различни психични разстройства. Тези дни той бе удостоен с наградата на името на доц. Георги Койчев за цялостен принос в развитието на съвременната българска психиатрия.

   Д-р Марков, професионалната Ви кариера от последните години е неразривно свързана с каузата „частна психиатрия“, Вие сте един от учредителите на едноименната асоциация. Постигнахте ли целите си, които ви събраха в началото – по-хуманна, по-достъпна и по-ефикасна психиатрична грижи и подкрепа за хората с такива проблеми?  

   Нека отбележим, че става дума за последните 20 години. В условията на една нереформирана здравна система допринесохме за децентрализацията на психиатричната грижа и позиционирането й в общността, което неминуемо е свързано с повече хуманност, улеснена достъпност и повишена ефикасност.  

    В деня, в който получавате наградата на името на вдъхновителя на идеята зя разширяване на частната психиатрична практика доц. Георги Койчев не мога да не Ви попитам трудно ли Ви е да говорите за него в минало време?

   Липсата е осезаема и болезнена, но съпреживяното с доц. Койчев, неговите уроци и неговото научно и човешко наследство оставят чувството, че личността му продължава да е сред нас.      

   Разкажете накратко какво Ви събра с тази група колеги, кои бяха първите Ви стъпки? 

  Да си част от прогресивната, развиваща се част от професионалната общност, да имаш подкрепата, но и критиката на единомислещи е предизвикателство, което приех от 2000 година. Под ръководството на доц. Койчев Колегиум „Частна психиатрия“ създаде първите консенсуси в новата история на българската психиатрия, които залегнаха и в първите професионални стандарти. С всяка изминала година конференциите повишаваха качеството си и се превърнаха в очаквани събития, определящи тенденции и бъдещи насоки. Тези срещи бяха и остават интердисциплинарни по характера си, преминават по правило и с участие на колеги от чужбина. 

   Не е тайна изключителното внимание, което отдавате на колеги, които сега правят първите си стъпки в професията. Бяхте съучредител на наградата за млади психиатри „НЛО“ (Ники и Лъчо оценяват) заедно с проф. Лъчезар Хранов, който също не е вече между нас. Сега сте част от управителното тяло на новосъздадената фондация „Млади медици за България“. На какво се дължи тази Ваша отдаденост към каузата на тези млади хора – специализанти, студенти? 

  Като млад лекар получих изключителната подкрепа и възможност да се развивам от д-р Крум Савов и от д-р Николай Джамбазов. Зарекох се, че ще върна жеста към млади колеги и ето дойде времето за това.   

   Ако се вгледате в себе си, в своя път през годините имате ли отговор на въпроса – прилича ли на тях младият д-р Никола Марков или е по-различен – в мислите, в амбициите и намеренията си?