Psychiatry in Action

По-активно участие на националните асоциации

На заседанието беше подчертано, че дейността на Съвета зависи от реалното участие на националните психиатрични асоциации. Съветът обединява 46 членове и се събира два пъти годишно, но активните участници остават малко. Сред инициативите бяха посочени 8 съвместни симпозиума през 2024–2025 г., срещи с 9 национални асоциации, програмата Interact, проучвания, уебинари и семинари, към които асоциациите са поканени да се включат. Беше припомнена реформата от 2024 г., с която ръководният комитет беше разширен до петима членове. В изказванията прозвучаха нарастващото търсене на психиатрична помощ, недостатъчното финансиране и ограниченият персонал. Следващата среща на националните асоциации е предвидена в Брюксел на 26–28 януари; програмата предстои да бъде потвърдена.

Стратификация на депресията според възпалението

Livia De Picker

Ливия Де Пикер представи предложение за нов спецификатор в DSM — депресия „с възпалителни характеристики“, което е внесено и все още се разглежда. То съчетава биомаркер (hs-CRP ≥ 3 mg/L) с характерен клиничен профил: умора, намалена мотивация, повишен апетит или наддаване на тегло и промени в съня. За тълкуването на hs-CRP не е нужно гладуване — достатъчна е една проба, взета през деня. Повишеното възпаление предсказва по-слаб отговор на SSRI и трициклични антидепресанти. Добавъчната противовъзпалителна терапия изглежда полезна само при пациенти с възпаление, но все още няма категорично положително стратифицирано проучване и тя не е стандарт на лечение. Практически изводи: целенасочен скрининг, повлияване на метаболитните фактори чрез начина на живот, внимателно проследяване с по-ранна ескалация на лечението (при смяна — предпочитание към норадренергични или допаминергични средства) и документиране на симптомите с IDS/QIDS.

От биомаркерите към справедливостта: преосмисляне на прецизната суицидология

Philippe Courtet

Филип Курте предложи да се премине от статична прогноза на суицидния риск към решения за всеки отделен пациент, като се съчетаят биологията на възпалението, специфичните клинични характеристики и многократните самооценки в реално време чрез смартфон (EMA). PET изследване при депресия показва по-изразено невровъзпаление в предната цингуларна кора при пациентите със суицидни мисли. Най-силният предиктор за суициден опит остава предишният опит; при висока суицидна идеация тревожността се свързва с повторните опити, а психичната болка — с първите, докато тежестта на депресията сама не предсказва прехода към опит. Тези подходи още изискват проспективно валидиране и се надграждат върху стандартна грижа за всички: план за безопасност, активно проследяване, непрекъснатост на грижите. Заключението: прецизната суицидология трябва да бъде не само биологична и прогностична, но и клинична, контекстуална, наративна и справедлива.

Доказателствено базирани интервенции при шизофрения (EBI-SCZ): жива карта на доказателствата

Ana Catalán

Ана Каталан представи EBI-SCZ — „жив“ чадърен обзор, който събира в отворена платформа 9515 оценки на ефекта от 236 систематични обзора и метаанализа при шизофрения, разпределени по фази: първи психотичен епизод, остра фаза, поддържащо лечение и резистентна шизофрения. Всеки метаанализ се преизчислява, сигурността на доказателствата се оценява по GRADE, а данните се обновяват с появата на нови проучвания — по рамката U-REACH, по която вече работят платформите за СДВХ и за биполярно разстройство. По предварителни данни 49 интервенции показват полза с умерена или висока сигурност: 31 антипсихотика, 15 психосоциални интервенции и 3 други подхода (ЕКТ, тета-бърст стимулация и аеробни упражнения); 18 от тях подобряват както симптомите, така и риска от рецидив или хоспитализация. При наддаване на тегло, свързано с антипсихотиците, най-сигурни са данните за добавяне на семаглутид, метформин и топирамат. Според лектора такава карта е необходимата основа за прецизната психиатрия, препоръчвана в насоките на EPA.

Развиващото се бъдеще на DSM

Mark Rapaport · президент на Американската психиатрична асоциация (APA)

В пленарната си лекция Марк Рапапорт, президент на Американската психиатрична асоциация (APA), очерта посоката на следващото издание на DSM. Той припомни основните критики към DSM-5: тесен поглед без биопсихосоциален контекст, превес на надеждността над валидността, категориални диагнози при дименсионални симптоми, хетерогенност и коморбидност като правило, липса на невробиологични показатели. Работата се води от стратегически комитет на APA с председател Мария Окендо. Бъдещият DSM трябва да постави разстройствата в социално-икономическия, културния и средовия им контекст, да съчетае категориалния и дименсионалния подход, да отчита трансдиагностичните симптоми, да насърчава надлъжното документиране и да включва биомаркери, когато бъдат валидирани. Предложеният модел обединява четири елемента: диагноза, трансдиагностични симптоми, контекстуални фактори и биологични данни. Рапапорт описа бъдещия DSM като „жив документ“, който ще се обновява с помощта на големи бази данни и изкуствен интелект, и призова EPA и европейските екипи да разпространяват анкетите на APA, да участват в проучванията и да споделят данни.

Литият: старо лекарство със светло бъдеще

Michael Bauer

Михаел Бауер настоя литият да заеме приоритетно място в поддържащото лечение на биполярното разстройство. Плацебо-контролираните проучвания показват по-малко рецидиви както на мания, така и на депресия, а в 8 от 9 наблюдателни проучвания от реалната практика (около 14 000 участници) литият се свързва с по-добър изход от сравняваните лечения. Въпреки това в САЩ предписването му намалява, докато това на атипичните антипсихотици рязко нараства. Бауер разгледа и разпространените митове: липса на отговор при повторно започване се наблюдава средно при около 17% от пациентите, в кохорта от 346 пациенти индексът на заболеваемост остава като цяло стабилен до 20 години, а проследяването изисква 3–4 кръвни изследвания годишно. Според него около 20% от пациентите са отлични респондери. Заключението: предразсъдъците срещу лития трябва да бъдат разсеяни, а лекарството — представяно точно.

Стабилизатори на настроението и литий при депресивни разстройства

Yuri Milaneschi

Юри Миланески представи данни за връзката между метаболитното здраве и биполярния спектър. Депресията и биполярното разстройство споделят метаболитни промени, но генетичните им връзки се различават — например маркерът на възпаление GlycA е генетично свързан с депресията, но не и с биполярното разстройство. В холандската кохорта NESDA (3348 души на 18–65 години, медиана на проследяване 14 години) 8,6% от участниците с депресивно разстройство развиват (хипо)маниен епизод. В съвместния модел рискът се свързва с тежестта на депресията и със съпътстващата тревожност, но не и с метаболитните маркери след корекция за множествени сравнения; в този анализ приемът на антидепресанти не се свързва с по-висок риск. Става дума за асоциации, а не за индивидуална прогноза.

Клинични предиктори на отговора към лития

Delfina Janiri

Делфина Янири разгледа клиничните, психопатологичните и неврокогнитивните предиктори на отговора към лития. Профилактичният ефект на лития при биполярно разстройство е сравним с този на утвърдени лечения в други области на медицината, като метформин при диабет или метотрексат при ревматоиден артрит. По-добър отговор се наблюдава при последователност на епизодите „мания/хипомания – депресия – свободен интервал“ (MDI) и при по-изразен хипертимен и раздразнителен темперамент, а насилието в детството — емоционално, физическо и сексуално — е по-често при неотговорилите на лечението. Това са наблюдателни асоциации, които не позволяват индивидуална прогноза.

Социалната психиатрия днес: какво още ни липсва?

Dinesh Bhugra

В пленарната си лекция проф. Динеш Бхугра напомни разликата между болестта, както я вижда медицината, и боледуването, както го преживява пациентът: лекарите изследват и лекуват заболявания, а пациентите се стремят да овладеят своето боледуване, чиито изразни форми са културно обусловени. Той призова лекарите да виждат пациента в няколко пласта — личен, семеен и общностен, социален и културен — и от по-широка, „космоцентрична“ перспектива (т.нар. overview effect). Психичното здраве се определя и от политически, икономически, търговски (тютюн, алкохол, хазарт, ултрапреработени храни, социални мрежи), географски и климатични фактори. Бедствията водят до миграции, а мигрантите са с по-висок риск; социалната държава, по-високите разходи за обществено здраве и по-малкото неравенство се свързват с по-добро самооценено здраве.

Превенция на самоубийствата, основана на доказателства: общественоздравна и клинична перспектива

Danuta Wasserman · Каролинска институт, Стокхолм

В пленарната си лекция Данута Васерман (Каролинска институт, Стокхолм – сътрудничещ център на СЗО; бивш президент на Световната психиатрична асоциация) обобщи съвременните знания за превенцията на самоубийствата. През 2023 г. в света над 767 000 души са починали от самоубийство; от 2000 г. стандартизираната честота е спаднала с 36% в света и с 41% в Европейския регион. Сред 15–19-годишните самоубийството е втора причина за смърт при момичетата и четвърта при момчетата. Най-силни са доказателствата за ограничаване на достъпа до смъртоносни средства, универсални училищни програми за превенция, медикаментозно и психосоциално лечение и непрекъснатост на грижите. Ключови са връзката с пациента и поддържането на контакт: кратката интервенция с последващи контакти (BIC) намалява значимо смъртните случаи. Медиите също носят отговорност — отразяването на самоубийство на известна личност се свързва с 13% повече самоубийства.

Проучването RESHAPE: глобални изводи за клиничната практика

Christoph U. Correll

Кристоф У. Корел показа, че повечето пациенти от рутинната практика не биха отговорили на критериите за клинични изпитвания и се повлияват по-рядко или по-късно. В кохортата на STAR*D с циталопрам 77,8% не биха били допустими и при тях отговорът (39,1% срещу 51,6%) и ремисията (24,7% срещу 34,4%) са по-редки. Във финландския и шведския регистър за шизофрения близо 80% от пациентите също биха били изключени — заради съпътстващо лечение, соматични заболявания, употреба на вещества, предишен суициден опит или резистентност. Всеки дизайн има свои систематични грешки и нито един не е достатъчен сам: рандомизираните изпитвания трябва да се допълват с проучвания от реалната практика като RESHAPE.

RESHAPE: от клиничния отговор към резултатите, важни за пациента

Antonio Vita · Университет в Бреша

Антонио Вита (Университет в Бреша; председател на Италианското дружество по психиатрия) представи RESHAPE — неинтервенционално проучване в реалната практика при 275 пациенти от пет европейски държави, хоспитализирани с обостряне на шизофрения и лекувани с рисперидон ISM. Симптомите (PANSS-6) и тежестта на състоянието (CGI-S) се подобряват значимо още от 8-ия ден, а личностното и социалното функциониране (PSP) — с 17,6 точки до 28-ия ден. Нежеланите реакции са предимно леки или умерени и 4% от пациентите прекратяват лечението заради тях. В края на проучването 78% са удовлетворени срещу 45% с предишния антипсихотик. Без контролна група проучването не доказва причинно-следствена връзка, но показва как данните от реалната практика и оценките на самите пациенти допълват клиничните изпитвания.

Пристрастия, свързани с възрастта: от дигиталния ейджизъм до ИИ в психичното здраве на младите

Laura Orsolini

Лаура Орсолини разгледа възможностите и ограниченията на изкуствения интелект в психичното здраве през призмата на възрастта. При юноши и млади хора метаанализ на рандомизирани проучвания показва, че чатботовете намаляват слабо до умерено психологичния дистрес, депресивните симптоми, тревожността и стреса, но сигурността на доказателствата често е ниска или много ниска. Качествени данни показват, че приложения, съчетаващи проследяване и подкрепа в реално време (EMA/EMI), помагат на младите да осъзнават и регулират емоциите си. След 65-годишна възраст доказателствата са оскъдни: обзор от 2026 г. включва едва две проучвания. Основният риск е иновациите да задълбочат здравните неравенства. Приоритетите: представителни данни, съвместно разработване с потребители от различни поколения и дългосрочни проучвания.

Променящото се понятие за зависимост

Geert Dom

Геерт Дом разгледа как се променя адиктологията: знанията и терапевтичните възможности се разнообразяват, а предизвикателството е те да се превърнат в последователна грижа за пациенти със съпътстващи психични и соматични заболявания, в социална среда, която силно влияе на изхода. Той предупреди срещу прекомерната употреба на понятието „зависимост“ и предложи обяснителните модели да се разглеждат във взаимодействие, с акцент върху трансдиагностичните измерения. Метаанализ на шест проучвания с псилоцибин при алкохолна зависимост показва краткосрочно намаляване на пиенето, а около една трета от пациентите с индуцирана от канабис психоза по-късно получават диагноза от шизофренния спектър. Дом настоя и за единни критерии за изход — 251 публикации за рецидив при алкохолна зависимост използват 101 различни дефиниции — и за внимание към „капитала на възстановяване“: социална подкрепа, работа и жилище.

Зависимости и пол

Francina Fonseca

Франсина Фонсека показа, че разликите в зависимостите са едновременно биологични, социални и свързани с реалния достъп до грижа. Разликата в употребата между жените и мъжете намалява, но в Европа едва около един на всеки четирима души в лечение за зависимост от наркотици е жена. Психичната коморбидност — разстройства на настроението, тревожни разстройства, ПТСР — е по-честа при употребяващите вещества и особено при жените. Алкохолът е по-токсичен за женския организъм, а ефектите на кокаина варират според фазата на менструалния цикъл. Жените срещат допълнителни бариери: по-силна стигма, ролята на майка, страх от загуба на попечителството над детето, насилие от партньора или негова употреба на вещества. При ЛГБТИК+ хората проблемната употреба и съпътстващите разстройства са по-чести, а данните — недостатъчни. Изводът: биологичният и социалният пол трябва да бъдат включени в изследванията, оценката и лечението, без редукционизъм.

Дигитални зависимости

Laura Orsolini

Лаура Орсолини подчерта, че многото време пред екрана само по себе си не е зависимост: оценката трябва да търси загуба на контрол, психологичната функция на употребата и последиците в ежедневието. Игралното разстройство е признато в МКБ-11, а в DSM-5-TR интернет игралното разстройство е включено само като състояние за бъдещо изследване; за смартфона и социалните мрежи няма отделна диагноза. Метаанализ от 2022 г. оценява проблемната употреба на смартфон на около 27%, на социални мрежи — на 17%, а на игри — на 6%; това не са клинични диагнози. Скуката, самотата, импулсивността, СДВХ и затрудненията в емоционалната регулация се срещат при всички тези форми. Лечението започва с когнитивно-поведенческа терапия (особено групова) и психосоциални подходи, с физическа активност и включване на семейството; данни за медикаментозно лечение има само при съпътстващи разстройства, например метилфенидат при СДВХ. Целта е съзнателно избрана употреба — дигитално благополучие, а не просто по-малко време пред екрана.

Обучение по дигитална интегрирана стъпаловидна грижа за психичното здраве в Украйна

Sergiy Bogdanov · НаУКМА, Киев

Сергий Богданов (Център за психично здраве, Национален университет „Киево-Могилянска академия“) представи DIGI-STEP MH 4 U — образователен проект, който въвежда в магистърските програми обучение по дигитална стъпаловидна грижа в психичното здраве. Той отговаря на нуждите на разселените лица, ветераните и другите засегнати от войната в Украйна. Отправна точка: онлайн курсовете разпространяват знания, но рядко доказват промяна в практиката — в един самостоятелен онлайн курс по mhGAP за лекари 57% от участниците са отпаднали. Затова проектът съчетава хибридно обучение, симулирани случаи, оценка на компетентностите и супервизия, основана на данни, по цялата верига: скрининг, насочване според риска, интервенция и проследяване на резултатите. Координатор е Медицинският университет във Виена, с партньори от Украйна, Финландия и Германия.

Бъдещето на мозъчното здраве в Европа: към необходимо партньорство

Paul Boon · Гентски университет, Белгия

Проф. Паул Боон (Гентски университет и Университетска болница – Гент, Белгия) подчерта, че депресията засяга около една трета от хората с неврологични заболявания — между 20 и 50% според диагнозата (болест на Паркинсон, множествена склероза, болест на Алцхаймер, инсулт, епилепсия, мигрена) — и се свързва с по-тежка инвалидизация, по-лошо възстановяване, по-ниско качество на живот и по-висока смъртност. Двете групи заболявания споделят биологични механизми: невротрансмисия, стресова ос, невровъзпаление, невропластичност. При епилепсията връзката е двупосочна — психичните разстройства са по-чести както преди, така и след началото ѝ. Лекторът препоръча ранен скрининг с валидирани инструменти (напр. NDDI-E при епилепсия), клинично потвърждение, внимание към ефектите на някои антиепилептични лекарства върху настроението и съвместна работа на невролози, психиатри, психолози и общопрактикуващи лекари.

Депресията в хода на неврологичните заболявания: ролята на тразодон

Siegfried Kasper

Зигфрид Каспер разгледа избора на антидепресант според профила на симптомите, неврологичното заболяване и поносимостта. Тразодон действа мултимодално и дозозависимо: в ниски дози блокира главно 5-HT2A, α1 и H1 рецепторите, а в антидепресивни дози (≥ 150 mg/ден) инхибира и серотониновия транспортер. Анализ на рандомизирано проучване показва по-ранно подобрение на съня и когнитивните симптоми спрямо плацебо; срещу венлафаксин XR тразодон води на 7-ия ден, но на 56-ия предимството е на венлафаксин. Лекарството е представено като възможност при деменция с безсъние, тревожност или възбуда и при болест на Паркинсон с преобладаващо безсъние, но специфичните доказателства са ограничени: систематичен обзор от 2026 г. обхваща 14 проучвания, предимно при деменция. Слайдовете носят логото на Angelini Pharma, а цитираният европейски Делфи консенсус е финансиран от компанията.