[vc_row][vc_column][vc_column_text]</p>
<p></p>

<!– wp:paragraph {„align“:“center“} –>
</p>
<p style=“text-align: center;“><strong><span style=“color: #000000;“>Абстракти на доклади и събощения, изнесени на Научна конференция с международно участие, организирана от Сдружение „Колегиум частна психиатрия“ на тема „ВЛАСТТА“</span></strong></p>
<p style=“text-align: center;“><strong><span style=“color: #000000;“>10-11 май 2019 г. София, НДК</span></strong></p>
<p>
<!– /wp:paragraph –>

<p></p>
<p></p>

<!– wp:paragraph {„align“:“center“} –>
</p>
<p>
<!– /wp:paragraph –>

<p></p>
<p><!– /wp:paragraph –></p>
<p>[/vc_column_text][vc_tta_tour][vc_tta_section i_type=“openiconic“ i_icon_openiconic=“vc-oi vc-oi-pencil-alt“ title=“Азис, В., Р. Крумова-Пешева <br>Предизвикателство при водене на психодраматична група“ tab_id=“1558438296021-0f08cf63-0c09″ add_icon=“true“][vc_column_text]</p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“><b>Азис В., Р. Крумова-Пешева </b></span></span></p>
<p class=“western“ style=“text-align: center;“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><b>Предизвикателства при водене на психодраматична група</b></span></p>
<p class=“western“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“>Психодрамата е групов психотерапевтичен метод, чрез който се пресъздават роли и ситуации от реалния живот, конкретни или абстрактни проблеми в защитена среда и при пълна конфиденциалност. Излизайки на психодраматичната сцена, участниците имат възможност да придобият по-добра представа за случващото се в живота им, да погледнат проблемите си от различна гледна точка и максимално да експериментират. Така те придобиват способност не само за разпознаване на чувствата си, но и за спонтанното им изразяване.</span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“>В психодрамата всичко се случва на сцената – „тук и сега“. В едно безопасно място индивидът може „да излезе от себе си” и да открие свои истини чрез нови срещи. </span></span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“>Цел на настоящия доклад е да представи динамиката при разпределяне на властта при водене на психодраматична група с двама терапевти. </span>&nbsp;<span lang=“ru-RU“>Анализът и интерпретациите са опит да се опише структурата на групата и балансът между позициите с оглед на оптимално функциониране и резултатност.</span></span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“><b>Ключови думи:</b></span><span lang=“ru-RU“> психотерапия, психодрама, власт</span></span></p>
<p>[/vc_column_text][/vc_tta_section][vc_tta_section i_type=“openiconic“ i_icon_openiconic=“vc-oi vc-oi-pencil-alt“ title=“Атанасов Пл., Пл. Божинов <br> Властта на интернет и заучената безпомощност“ tab_id=“1558438495816-da5bd9f5-1f08″ add_icon=“true“][vc_column_text]</p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“><b>Атанасов Пл., Пл. Божинов </b></span></span></p>
<p class=“western“ style=“text-align: center;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><b>Властта на интернет и заучената безпомощност</b></span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“>Разширяването на отношенията в киберпространството рефлектира и върху механизмите на властта. Интернет привлича хората, но и поставя ограничения в комуникацията. Той предоставя богати възможности за намеса в пренасянето на ситуацията до въображението на комуникатора, но масовият онлайн потребител няма достъп до този инструментариум. </span>&nbsp;</span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“>За феноменологичният поглед към някои от изкривяванията са използвани съществуващи разработки, вторично сравняване на данни и подкрепа с достъпни примери от онлайн дискурса. </span>&nbsp;<span lang=“ru-RU“>Картината разкрива, че:</span></span></p>
<p class=“western“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“>- разширеното комуникиране в киберпространството практически е неизбежно за съвременния човек;</span></p>
<p class=“western“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“>- несиметричният достъп до инструментариума за организиране на онлайн комуникацията е предпоставка за възникване на специфична власт;</span></p>
<p class=“western“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“>- тази власт се реализира чрез влияние от не съвсем ясен произход.</span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“>- единична нейна проява са опитите за ограничаване на свободния избор при достъпа до информация. Това </span>&nbsp;<span lang=“ru-RU“>заплашва въображението със затваряне в клетка от режисирани ситуации. Следват многократно довеждане на личността до безпомощност и заучаване. Очертава се посока към депресия.</span></span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“>Избягването на влиянието, което прокарва властта на интернет е ключово за психиката на личността. </span>&nbsp;<span lang=“ru-RU“>Необходими са поне: високи знания за организирането на дискурса в киберпространството, предпазване от социална изолация и психологическа подкрепа от страна на тесния социален кръг, а при необходимост – и от психолог.</span></span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“><b>Ключови думи:</b></span><span lang=“ru-RU“> власт, депресия, компютърно опосредствана комуникация, интернет, информационен елит.</span></span></p>
<p>[/vc_column_text][/vc_tta_section][vc_tta_section i_type=“openiconic“ i_icon_openiconic=“vc-oi vc-oi-pencil-alt“ title=“Атанасов, Пл., Пл. Божинов <br> Интензивната комуникация и достоверността на съобщенията. <br> Управляемост и масово възприемане у младите хора“ tab_id=“1558438516593-06939fdc-407f“ add_icon=“true“][vc_column_text]</p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“><b>Атанасов, Пл., П</b></span><span lang=“bg-BG“><b>л</b></span><span lang=“ru-RU“><b>. Божинов </b></span></span></p>
<p class=“western“ style=“text-align: center;“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><b>Интензивната комуникация и достоверността на съобщенията. </b></span></p>
<p class=“western“ style=“text-align: center;“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><b>Управляемост и масово възприемане у младите хора</b></span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“>Каналите, по които личността се осведомява за ситуациите в заобикалящата среда, са определящи за възприемането на събитието като една цялостна картина и за последващата реакция на поведенческа активност. В този контекст, доверието в информационния канал е сред определящите фактори за представянето на една ситуация като проблемна или не и за протичането на множество психични процеси, като мислене, </span>&nbsp;<span lang=“ru-RU“>емоции и др. Вторичният прочит на данните от непредставително социологическо проучване сред студенти (</span>N<span lang=“ru-RU“>=367, А</span>ge<span lang=“ru-RU“>=19-34) показва наличие на неувереност в доверяването на информацията и затруднен избор между каналите за традиционно публикуване и онлайн платформите. Поради информационното доминиране в днешните социални отношения бързият достъп до съобщенията придобива все по-ценностен характер, но паралелно с това у личността не отслабва потребността от сигурност и достоверност на сведенията относно комуникираната ситуация. Данните показват, че възниква специфичен когнитивен дисонанс: младите хора се осведомяват приоритетно от интернет, въпреки че са категорични (98,9%) за присъствието на слухове в онлайн платформите. Заражда се конфликт по оста интензивност/достоверност на комуникацията, който е темпорално детерминиран и рефлектира върху доверието, като психично състояние на личността. Заключенията разкриват както частични (отделни, непълни) тенденции, така и потенциала на осведомителните канали за влияние върху критичността в мисленето и за властово направляване на масовото поведение в предварително очертана посока.</span></span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“><b>Ключови думи:</b></span><span lang=“ru-RU“> доверие, комуникация, мислене, интернет, слух</span></span></p>
<p>[/vc_column_text][/vc_tta_section][vc_tta_section i_type=“openiconic“ i_icon_openiconic=“vc-oi vc-oi-pencil-alt“ title=“Бауермайстер, С. <br>Ускоряване на изследванията върху деменциите <br>с помоща на платформата DPUK“ tab_id=“1558438518393-b3875881-9bf2″ add_icon=“true“][vc_column_text]</p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“bg-BG“><b>Бауермайстер, С.</b></span></span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ style=“text-align: center;“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“bg-BG“><b>Ускоряване на изследванията върху деменциите с помоща на платформата </b></span><b>DPUK</b></span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“><br></span>Dementias Platform UK<span lang=“ru-RU“> (</span>DPUK<span lang=“ru-RU“>) е публично-частно партньорство, финасирано с £53 млн., създадена от Съвета за медицински изследвания (</span>MRC<span lang=“ru-RU“>) и осигуряваща достъп до индивидуални и обобщени данни от множество кохортни проучвания за генериране и тестване на хипотези. В основата на неговата инфраструктура за достъп до данни е </span>Data Data Portal DPUK<span lang=“ru-RU“>, хранилище на данни с отдалечен достъп, което осигурява достъп до кохортни данни за 2</span>M<span lang=“ru-RU“> + лица, улесняващи изследователската дейност за изследване, фокусирано върху деменция. Тъй като аргументът за кохортно фокусирани хранилища на данни нараства, порталът за данни позволява достъп до много разнообразни кохортни данни в мултимодалности, които позволяват да се правят кръстосани кохортни анализи във всички масиви от данни с голямо разнообразие, произход и цел. </span>DPUK<span lang=“ru-RU“> предоставя на изследователите три основни помощни програми: откриване на данни, достъп и анализ чрез интерактивни инструменти за откриване на данни и процес на специфично приложение в кохорта. Изследователите са в състояние да получат достъп до масиви от данни при одобрение чрез 2-факторно мобилно сигурно удостоверяване, като избират гъвкав интерфейс за отдалечен работен плот и използват предварително инсталирани статистически инструменти, с които могат да извършват </span>in situ<span lang=“ru-RU“> кръстосани мултимодални анализи. Важно е, че достъпът до данни е безплатен за всички изследователи с академичен или индустриален имейл адрес, а отдалеченият достъп е достъпен по целия свят, така </span>DPUK<span lang=“ru-RU“> ускорява изследванията в световен мащаб.<br>Тук представям преглед на информационния портал на </span>DPUK<span lang=“ru-RU“>, финализирането на работата по стандартизирането на наборите от данни за проследяване на данните, </span>&nbsp;<span lang=“ru-RU“>иновативната ни инициатива за </span>datscience datathon<span lang=“ru-RU“> и едно от нашите проучвания, които в момента се провеждат в информационния портал </span>DPUK<span lang=“ru-RU“>: Ефектът от детските бедствия върху поведенчески, психологически, когнитивни и деменция резултати в зряла възраст: </span>UK Biobank<span lang=“ru-RU“> и </span>DPUK<span lang=“ru-RU“> кръстосано кохортно изследване.</span></span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“><b>Ключови думи:</b></span><b> </b><span lang=“bg-BG“>деменции,</span> DPUK<span lang=“bg-BG“>, изследвания, кохортни проучвания</span></span></p>
<p>[/vc_column_text][/vc_tta_section][vc_tta_section i_type=“openiconic“ i_icon_openiconic=“vc-oi vc-oi-pencil-alt“ title=“Бениамина, А. <br> Зависимости: ситуацията във Франция“ tab_id=“1558438520072-2badef02-78ee“ add_icon=“true“][vc_column_text]</p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“en-US“><b>Бен</b></span><span lang=“en-US“><b>и</b></span><span lang=“bg-BG“><b>амина</b></span><span lang=“ru-RU“><b>, А.</b></span></span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ style=“text-align: center;“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“><b>Зависимости: ситуацията във Франция</b></span></span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“>Последните епидемиологични данни във Франция показват 73 000 смъртни случая годишно, свързани с тютюнопушене; 49 000 смъртни случая, свързани с алкохолна злоупотреба.Алкохолът и тютюнът са водещата причина за рак; повече от една трета от всички смъртни случаи от рак са свързани с тютюн (45 000) и алкохол (15 000). Честотата на феталния алкохолен синдром (</span>FAS<span lang=“ru-RU“>) е едно 1000 раждания. Дебютът на употреба на психоактивни вещества снижававъзраттта и е средно 15-годишна възраст. Финансовите разходи се оценяват на 20 милиарда евро годишно.</span></span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“>Годишните приходи от трафик на дрога се оценяват на 3,2 милиарда евро, 50% от които идват от канабис.</span></span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“>Алкохолът е замесен в 30% от всички регистрирани случаи на насилие, при 40% от регистрираните случаи на насилие в семейството и 30% от всички случаи на изнасилване и нападениярапи и нападения.</span></span></p>
<p class=“western“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“>Проучванията доказаха, че редовната употреба на канабис има значително въздействие върху постиженията на образованието, както и бъдещата социално-професионална интеграция в обществото</span></p>
<p class=“western“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“>Нашият отговор:</span></p>
<ul>
<li>
<p class=“western“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“>Превенция през целия живот за всички</span></p>
</li>
<li>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“>Подобрен отговор на гражданите и на обществото по отношение на последствията от пристрастяващи субстанции </span></span></p>
</li>
<li>
<p class=“western“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“>Силен ангажимент срещу трафика на наркотици </span></p>
</li>
<li>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“>Изследвания и наблюдения за по-ефективни политическите действия.</span></span></p>
</li>
<li>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“>Един допълнителен приоритет: да наблюдаваме</span> и да си сътрудничим отвъд нашите граници</span></p>
</li>
</ul>
<p>[/vc_column_text][/vc_tta_section][vc_tta_section i_type=“openiconic“ i_icon_openiconic=“vc-oi vc-oi-pencil-alt“ title=“Божинов, Пл. <br> Приложение на репетитивна транскраниална <br> магнитна стимулация (рТМС) по време на бременност“ tab_id=“1558438521771-9faa0e39-6f6b“ add_icon=“true“][vc_column_text]</p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“><b>Божинов, Пл.</b></span></span></p>
<p class=“western“ style=“text-align: center;“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><b>Приложение на репетитивна транскраниална магнитна </b></span></p>
<p class=“western“ style=“text-align: center;“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><b>стимулация (рТМС) по време на бременност</b></span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“><b>Въведение:</b></span><span lang=“ru-RU“> Тъй като големите депресивни епизоди са чести по време на бременност, </span>&nbsp;<span lang=“ru-RU“>а бременните жени предпочитат немедикаментозн</span>o<span lang=“ru-RU“> лечение, е налице липса на терапевтични алтернативи при тази популация</span><span style=“color: #00007d;“><span lang=“ru-RU“>.</span></span><span lang=“ru-RU“> От друга страна лечението на депресия по време на бременност е слабо позната област по отношение на влиянието му върху плода.</span> <span lang=“ru-RU“>В случая, рТМС се явява обещаваща терапевтична опция и при двата случая.</span></span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“><b>Цел:</b></span><span lang=“ru-RU“> Да се представи ефективността и безопасността на репетитивната транскраниална магнитна стимулация (рТМС) при бременни с депресия.</span></span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“><b>Материал и методи:</b></span><span lang=“ru-RU“> Представени са данните от три проучвания, съответно с високочестотна стимулация (25 </span>Hz<span lang=“ru-RU“>) на левия префронтален кортекс и нискочестотна рТМС върху десния дорзолатерален префронтален кортекс. Проследени са когнитивното и моторното развитие на децата с пренатална експозиция на рТМС.</span></span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“><b>Резултати:</b></span><span lang=“ru-RU“> Не са наблюдавани патология на бременността или новороденото, както и не са регистрирани конгенитални малформации. Резултатите показват, че пренаталната експозиция на рТМС не е свързана с по-лошо когнитивно или моторно развитие при деца на възраст от 18–62 месеца.</span></span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“><b>Заключение:</b></span><span lang=“ru-RU“> рТМС се явява ефективен метод за лечение на бременни, нежелаещи да приемат антидепресанти. Поднесената информация добавя нови факти, които могат да бъдат използвани от клиницистите и майките за вземане на критично важно решение за лечение на депресия през бременността.</span> <span lang=“ru-RU“>Лечението на депресия чрез рТМС по време на бременност не е свързано с поява на конгенитални малформации или промяна на моторното и нервно-психичното развитие при децата.</span></span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“><b>Ключови думи:</b></span><span lang=“ru-RU“> бременност, репетитивна транскраниална магнитна стимулация (рТМС), депресия</span></span></p>
<p>[/vc_column_text][/vc_tta_section][vc_tta_section i_type=“openiconic“ i_icon_openiconic=“vc-oi vc-oi-pencil-alt“ title=“Божинов, Пл., Ст. <br> Божинов Основи на електротерапията на заболяванията на ЦНС“ tab_id=“1558438523320-6ad7e85a-0879″ add_icon=“true“][vc_column_text]</p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“><b>Божинов, Пл., Ст. Божинов</b></span></span></p>
<p class=“western“ style=“text-align: center;“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><b>Основи на електротерапията на заболяванията на ЦНС</b></span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“><b>Въведение:</b></span><span lang=“ru-RU“> Последните открития в областта на невроизобразителните техники и неврофизиологията дават възможност за ревизия на познанията ни за човешкия мозък и неговите функции. Локализационният модел, където увредата в дадена област води само до увреда в определена функция вече не е актуален. В модерната наука се използва асоциативния подход, който разглежда мозъка като организиран в паралелно разпределени невронни мрежи около центрове със стратегическо значение.</span></span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“><b>Цел:</b></span><span lang=“ru-RU“> Да се представи невробиологичната основа на електротерапията на заболяванията на централната нервна система (ЦНС).</span></span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“><b>Материал и методи:</b></span><span lang=“ru-RU“> В синтезиран вид са представени данните от множество проучвания на отделните мозъчни структури и тяхната фунционална свързаност, определяща възможността за електростимулация (транскраниална магнитна или директна).</span></span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“><b>Резултати:</b></span><span lang=“ru-RU“> Обобщени са модерните представи за патофизиологията с оглед на възможността за електротерапия на определени психични заболявания като делир, тревожни и депресивни разстройства, психози, шизофрения и зависимости.</span></span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“><b>Заключение:</b></span><span lang=“ru-RU“> Електротерапията на заболяванията на ЦНС изисква основни познания за структурните връзки на невроналната мозъчна мрежа. </span>&nbsp;</span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span style=“color: #000000;“><span lang=“ru-RU“><b>Ключови думи:</b></span></span><span style=“color: #000000;“><span lang=“ru-RU“> електротерапия, заболявания на ЦНС, невронни мрежи</span></span></span></p>
<p>[/vc_column_text][/vc_tta_section][vc_tta_section i_type=“openiconic“ i_icon_openiconic=“vc-oi vc-oi-pencil-alt“ title=“Божкова, Е. <br>Дискурсът на господаря и дискурсът на аналитика“ tab_id=“1558438524915-a5d37be1-b5b1″ add_icon=“true“][vc_column_text]</p>
<p lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><b>Божкова, Е.</b></span></p>
<p lang=“en-US“ style=“text-align: center;“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><b>Дискурсът на господаря и дискурсът на аналитика</b></span></p>
<p lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“>Френският психиатър Жак Лакан е създал теория, която разглежда четири вида социални връзки, наречени от него „дискурси” – на господаря, на университета, на хистеричния и на аналитика. В статията се разглеждат ефектите от използването им в комуникацията между лекар/психолог и пациент. Обосновава се уместността на дискурса на аналитика в психиатричната практика като радикално различен от останалите и позволяващ на страдащия субект да изяви своето търсене и да инвестира собствени усилия в лечението си. </span></p>
<p lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span style=“color: #000000;“><b>Kлючови думи:</b></span><span style=“color: #000000;“> психоанализа, Лакан, дискурс на господаря, дискурс на аналитика</span></span></p>
<p>[/vc_column_text][/vc_tta_section][vc_tta_section i_type=“openiconic“ i_icon_openiconic=“vc-oi vc-oi-pencil-alt“ title=“Бениамина, А. <br> Зависимости: ситуацията във Франция“ tab_id=“1558440941050-9501cfe7-a097″ add_icon=“true“][vc_column_text]</p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“en-US“><b>Бен</b></span><span lang=“en-US“><b>и</b></span><span lang=“bg-BG“><b>амина</b></span><span lang=“ru-RU“><b>, А.</b></span></span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ style=“text-align: center;“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“><b>Зависимости: ситуацията във Франция</b></span></span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“>Последните епидемиологични данни във Франция показват 73 000 смъртни случая годишно, свързани с тютюнопушене; 49 000 смъртни случая, свързани с алкохолна злоупотреба.Алкохолът и тютюнът са водещата причина за рак; повече от една трета от всички смъртни случаи от рак са свързани с тютюн (45 000) и алкохол (15 000). Честотата на феталния алкохолен синдром (</span>FAS<span lang=“ru-RU“>) е едно 1000 раждания. Дебютът на употреба на психоактивни вещества снижававъзраттта и е средно 15-годишна възраст. Финансовите разходи се оценяват на 20 милиарда евро годишно.</span></span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“>Годишните приходи от трафик на дрога се оценяват на 3,2 милиарда евро, 50% от които идват от канабис.</span></span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“>Алкохолът е замесен в 30% от всички регистрирани случаи на насилие, при 40% от регистрираните случаи на насилие в семейството и 30% от всички случаи на изнасилване и нападениярапи и нападения.</span></span></p>
<p class=“western“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“>Проучванията доказаха, че редовната употреба на канабис има значително въздействие върху постиженията на образованието, както и бъдещата социално-професионална интеграция в обществото</span></p>
<p class=“western“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“>Нашият отговор:</span></p>
<ul>
<li>
<p class=“western“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“>Превенция през целия живот за всички</span></p>
</li>
<li>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“>Подобрен отговор на гражданите и на обществото по отношение на последствията от пристрастяващи субстанции </span></span></p>
</li>
<li>
<p class=“western“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“>Силен ангажимент срещу трафика на наркотици </span></p>
</li>
<li>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“>Изследвания и наблюдения за по-ефективни политическите действия.</span></span></p>
</li>
<li>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“>Един допълнителен приоритет: да наблюдаваме</span> и да си сътрудничим отвъд нашите граници</span></p>
</li>
</ul>
<p>[/vc_column_text][/vc_tta_section][vc_tta_section i_type=“openiconic“ i_icon_openiconic=“vc-oi vc-oi-pencil-alt“ title=“Вишев, Г. <br>Властта над тялото. Власт и тяло“ tab_id=“1558438514981-60cbf533-3e72″ add_icon=“true“][vc_column_text]</p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“><b>Вишев, Г. </b></span></span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ style=“text-align: center;“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span style=“color: #000000;“><span lang=“ru-RU“><b>Властта над тялото. Власт и тяло</b></span></span></span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span style=“color: #000000;“><span lang=“ru-RU“>Цивилизацията и перфекционизма. </span></span><span style=“color: #000000;“>P</span><span style=“color: #000000;“><span lang=“ru-RU“>азмишления върху психологическите основи на хранителните разтройства и връзката с контрола, наложен от обществото върху образа на индивида. Няколко думи за анорексията в исторически план. Данни за епидемиологията. Методи за лечение. Роля на социалните мрежи и виртуалността.</span></span></span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“><b>Ключови думи:</b></span> <span lang=“ru-RU“>анорексия, хранителни разтройства </span></span></p>
<p>[/vc_column_text][/vc_tta_section][vc_tta_section i_type=“openiconic“ i_icon_openiconic=“vc-oi vc-oi-pencil-alt“ title=“ Вишев, Г. <br>Превенция на суицид, френският опит. <br>Представяне на обучителни модули от Франция“ tab_id=“1558438513077-86107192-faa2″ add_icon=“true“][vc_column_text]</p>
<p class=“western“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><b>Вишев, Г. </b></span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ style=“text-align: center;“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span style=“color: #000000;“><span lang=“ru-RU“><b>Превенция на суицид, френският опит.</b></span></span></span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ style=“text-align: center;“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span style=“color: #000000;“><span lang=“ru-RU“><b>Представяне на обучителни модули от Франция</b></span></span></span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span style=“color: #000000;“><span lang=“ru-RU“>Пре- и пост-тест, времетраене на обучението, идеи и предрасъдъци. Епидемиология. Модели на кризи. Суициден потенциал. Три слачая от практиката. Специфични популации.</span></span></span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span style=“color: #000000;“><span lang=“ru-RU“><b>Ключови думи:</b></span></span> <span style=“color: #000000;“><span lang=“ru-RU“>суицид, превенция, Франция</span></span></span></p>
<p>[/vc_column_text][/vc_tta_section][vc_tta_section i_type=“openiconic“ i_icon_openiconic=“vc-oi vc-oi-pencil-alt“ title=“Делчев, Я. <br> Хиперактивно разтройство, съпътстващо <br>аддиктивно разстройство. Общ преглед.“ tab_id=“1558438511143-a78b298f-cd86″ add_icon=“true“][vc_column_text]</p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“><b>Делчев, Я.</b></span></span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ style=“text-align: center;“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“><b>Хиперактивно разтройство, съпътстващо </b></span><b>&nbsp;</b><span lang=“ru-RU“><b>аддиктивно разстройство. </b></span></span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ style=“text-align: center;“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“><b>Общ преглед</b></span></span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“>Нашата презентация разглежда две често срещани и коморбидни психиатрични разстроиства: дефицит на вниманието с хиперактивност (ДВХР), проявяващо се най-често първоначално в детството, и разстройство, свързано с употребата на вещества (УВР), което обичайно се отключва в юношеска или в ранна зряла възраст. Повечето деца, диагностицирани </span>&nbsp;<span lang=“ru-RU“>с ДВХР, продължават да имат симптоми и в зряла възраст. Коморбидността с УВР прави по-трудно лечението на симптомите на ДВХР. По подобен начин, нелекуваното ДВХР може да направи по-малко ефективни стандартните терапии за УВР. </span></span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“>В предложеното от нас експозе се обсъждат високата честота на ДВХР при зависими от психоактивни вещества пациенти, причините за тази асоциация, диагностичните проблеми, свързани с поставянето на диагнозата ДВХР при злоупотребяващи с вещества, и последиците от тях при терапията.</span></span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“><b>Ключови думи:</b></span><span lang=“ru-RU“> дефицит на вниманието с хиперактивност, злоупотреба с психоактивни вещества, коморбидност </span></span></p>
<p>[/vc_column_text][/vc_tta_section][vc_tta_section i_type=“openiconic“ i_icon_openiconic=“vc-oi vc-oi-pencil-alt“ title=“Димитрова, В., М. Мартинова <br> Психично здраве и социални неравенства“ tab_id=“1558438509292-729b35ce-2405″ add_icon=“true“][vc_column_text]</p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“><b>Димитрова, В., М. Мартинова </b></span></span></p>
<p class=“western“ style=“text-align: center;“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><b>Психично здраве и социални неравенства</b></span></p>
<p class=“western“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“>В лекцията ще представим проекта „Психично здраве и социални неравенства“, финансиран от Фонд научни изследвания. Тъй като в момента сме в началото на проекта за нас е важна обратната връзка от професионалисти, занимаващи се с психиатрия в България. Ще представим хипотезите и планираните изследвания, както и резултатите от литературния обзор по темата – на чуждестранни и български списания. </span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“>Този интердисциплинарен проект произхожда от наблюдението в редица държави, че има връзка между психично здраве и социални неравенства. Основната изследователска цел на проекта е да установи каква е връзката между социален статус и психично здраве в България и да набележи източниците на стигматизиращо отношение. Проектът ще систематизира всички налични данни за връзката между социален статус (подоходно и образователно ниво, семейно положение, възраст) и психично здраве. Въз основа на това ще бъдат подготвени въпросници за изследване на семейства, които се грижат за близки със заболявания. Ще бъде анализирано въздействието на грижата върху статуса на семейството. В следващата фаза ще бъдат проучени публичните образи и нагласи към психичното заболяване и отговорностите на обществото към него. Ще бъде изследван медийният образ на психичното заболяване и чрез национално представително проучване ще бъде изследвано влиянието му върху обществените нагласи към проблемите на деинституционализацията</span><span lang=“ru-RU“>.</span></span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“><b>Ключови думи: </b></span><span lang=“ru-RU“>психично здраве, социални неравенства, проекти</span></span></p>
<p>[/vc_column_text][/vc_tta_section][vc_tta_section i_type=“openiconic“ i_icon_openiconic=“vc-oi vc-oi-pencil-alt“ title=“Зарева П., Р. Крумова-Пешева <br>Загубата на контрол у близки на пациенти с болестта на Алцхаймер“ tab_id=“1558438507626-acf8dd74-ea84″ add_icon=“true“][vc_column_text]</p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“><b>Зарева П., Р. Крумова-Пешева </b></span></span></p>
<p class=“western“ style=“text-align: center;“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><b>Загубата на контрол у близки на пациенти с болестта на Алцхаймер</b></span></p>
<p class=“western“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“>Болестта на Алцхаймер е предизвикателство пред съвременната медицинска и психологическа практика. Тя се явява сериозна промяна за личностния интензитет и за жизнения цикъл на едно семейство. Близките на пациенти с болестта на Алцхаймер преминават през интензивна емоционална динамика в процеса на приемане на поставената диагноза. В този процес водещо се явява усещането за безпомощност и чувството за загуба на контрол в различните му измерения.</span></p>
<p class=“western“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“>Настоящият доклад има за цел да представи част от проблемите и трудностите, през които преминават семействата на пациенти с болестта на Алцхаймер в различните етапи на заболяването, в партнирането и грижата за болните. Резултатите показват високо равнище на тревожност, повишен депресивитет и усещане за липса на перспектива.</span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“><b>Ключови думи</b></span><span lang=“ru-RU“>: болест на Алцхаймер, контрол, депресивитет</span></span></p>
<p>[/vc_column_text][/vc_tta_section][vc_tta_section i_type=“openiconic“ i_icon_openiconic=“vc-oi vc-oi-pencil-alt“ title=“Зарков, З. <br> Данни от епидемиологичното проучване ЕПИБУЛ 2 – 2017г.“ tab_id=“1558438505865-ea1d8edd-278c“ add_icon=“true“][vc_column_text]</p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“><b>Зарков, З.</b></span></span></p>
<p class=“western“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><b>Данни от епидемиологичното проучване ЕПИБУЛ 2 – 2017г.</b></span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“>Проведено </span>e<span lang=“ru-RU“> второ представително епидемиологично изследване на болестността от чести психични болести в България. Установяване на свързаността между начина на живот, свързаното с него ниво на стрес и разпространеността на психични разстройства в страната. Използвана е компютърната версия на въпросника СИДИ (Съставно Интернационално Диагностично Интервю </span>CAPI<span lang=“ru-RU“>-</span>CIDI<span lang=“ru-RU“>), която позволява провеждане на задълбочено проучване на психиатричните оплаквания на населението от анкетьори, които не са специалисти в медицината. Методиката събира информация за нивото на разпространение на честите психични болести, чрез интервю лице в лице в дома на респондентите. Проведени са интервюта с 1509 души от цялата страна, от представителна извадка съдържаща 2616 домакинства. Събрана е богата информация за болестността от чести психични болести, социодемографските рискови и протективни фактори.</span></span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“><b>Ключови думи:</b></span><i> </i><span lang=“ru-RU“>епидемиология, психиатрия, чести психични разстройства, национално представително проучване, болестност.</span></span></p>
<p class=“western“>
</p>
<p>[/vc_column_text][/vc_tta_section][vc_tta_section i_type=“openiconic“ i_icon_openiconic=“vc-oi vc-oi-pencil-alt“ title=“Игнатова, Д. <br>Цената на психичната болест“ tab_id=“1558438503478-65c7a3c2-586f“ add_icon=“true“][vc_column_text]</p>
<p class=“western“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><b>Игнатова, Д. </b></span></p>
<p class=“western“ style=“text-align: center;“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><b>Цената на психичната болест</b></span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“>Въведение: Психичните заболявания са свързани с огромно индивидуално, социално и икономическо бреме. Негативните последици значително надхвърлят директните медицински разходи. Стигматизацията и погрешните разбирания за психичните болести и психиатричното лечение са реалност, в резултат на което обществата са готови да вложат много повече средства за овладяване на соматичните, отколкото на психичните заболявания. В световен мащаб редица здравно-икономическите анализи предоставят данни за ефективност, разход-ефективност и рентабилност на психиатричното лечение. Подобни анализи в страната са малко или липсват.</span></span></p>
<p class=“western“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“>Материали и методика: 117 пациенти с психична болест (57 с шизофрения и 60 с афективни разстройства) и техните ключови близки са изследвани по време на психиатрична хоспитализация на пациентите и са проследени след 12 месеца. Оценени са разходите от перспективата на здравната система и на обществото. Изследвани са психопатологията, функционирането, качеството на живот и бремето на неформалните грижи. Изследвана е ефективността на лечението в реалната клинична практика. Проведен е анализ разход-ефективност. </span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“>Резултати: Резултатите демонстрират високата „цена“ на боледуване при шизофрения и афективни разстройств</span>a<span lang=“ru-RU“>, като медицинските разходи са под 20% от общите разходи от перспективата на обществото. Лечението в реалната клинична практика е ефективно и стойностно-ефективно при относително ниски нива на готовност за заплащане. </span></span></p>
<p class=“western“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“>Изводи: Инвестирането в психично-здравни грижи е устойчива инвестиция.</span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“><b>Ключови думи:</b></span><span lang=“ru-RU“> разходи, ефективност, разход-ефективност, шизофренна болест, афективни разстройства</span></span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><a href=“mailto:d.a.ignatova@gmail.com“><span style=“color: #0000ff;“><span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“>d</span></span></span><span style=“color: #0000ff;“><span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“>.</span></span></span></span><span style=“color: #0000ff;“><span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“>a</span></span></span><span style=“color: #0000ff;“><span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“>.</span></span></span></span><span style=“color: #0000ff;“><span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“>ignatova</span></span></span><span style=“color: #0000ff;“><span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“>@</span></span></span></span><span style=“color: #0000ff;“><span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“>gmail</span></span></span><span style=“color: #0000ff;“><span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“>.</span></span></span></span><span style=“color: #0000ff;“><span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“>com</span></span></span></a><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“> ; тел. 0887825250</span></span></p>
<p>[/vc_column_text][/vc_tta_section][vc_tta_section i_type=“openiconic“ i_icon_openiconic=“vc-oi vc-oi-pencil-alt“ title=“Канчелов, Ал. <br>Мотивация и власт: терапевтични стилове и техники (уъркшоп)“ tab_id=“1558441071345-117b8e75-32b1″ add_icon=“true“][vc_column_text]</p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“><b>Канчелов, Ал.</b></span></span></p>
<p class=“western“ style=“text-align: center;“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><b>Мотивация и власт: терапевтични стилове и техники (уъркшоп)</b></span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“><b>Въведение</b></span><span lang=“ru-RU“>: </span><span lang=“ru-RU“>Дали терапевтите и клиентите са партньори в едно общо начинание</span><span lang=“ru-RU“>? – </span><span lang=“ru-RU“>Да</span><span lang=“ru-RU“>. </span><span lang=“ru-RU“>Равни ли са</span><span lang=“ru-RU“>? – </span><span lang=“ru-RU“>Не</span><span lang=“ru-RU“>. Начинът на разпределение на властта в терапевтичната връзка до голяма степен предопределя модела на взаимодействие и динамиката на терапевтичния процес, които директно повлияват терапевтичната ефективност. Клиентите са в основата, когато става дума за това чия гледна точка в крайна сметка е от значение. На клиницистите и терапевтите е отредена лидерска позиция и те би следвало да поемат водещата роля в хода на терапията. В това взаимодействие обаче не е достатъчно да изпълняваш успешно ролята си на ефективен терапевт. Необходимо е да балансираш ролята си с тази на клиента, с което се постига ефективна двойка.</span></span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“><b>Материали и методика</b></span><span lang=“ru-RU“>: Настоящият уъркшоп представя темите за партнирането, овластяването и властта, вътрешната и външната мотивация, себе-контрола, контрола, разгледани чрез континуума от различни стилове на терапевта (от клиент-центрирани до директивни) и комуникацията в диадата клиницист-пациент, както и концепциите на мотивационното интервюиране и терапевтичната интеракция.</span></span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“><b>Резултати и изводи</b></span><span lang=“ru-RU“>: Основният фокус е насочен към възможността за преосмисляне на терапевтичната позиция и опознаване и обогатяване на личния ни терапевтичния репертоар като професионалисти, клиницисти и психотерапевти.</span></span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“><b>Ключови думи</b></span><span lang=“ru-RU“>: Терапевтичен стил, власт, мотивация, интеракция</span></span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><a href=“mailto:al.kantchelov@gmail.com“><span style=“color: #0000ff;“><u><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“>al</span></u></span><span style=“color: #0000ff;“><u><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“>.</span></span></u></span><span style=“color: #0000ff;“><u><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“>kantchelov</span></u></span><span style=“color: #0000ff;“><u><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“>@</span></span></u></span><span style=“color: #0000ff;“><u><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“>gmail</span></u></span><span style=“color: #0000ff;“><u><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“>.</span></span></u></span><span style=“color: #0000ff;“><u><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“>com</span></u></span></a><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“>; </span></span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“>&nbsp;</span><b> </b><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“>+359888 311</span></span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“>&nbsp;</span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“>872</span></span></p>
<p>[/vc_column_text][/vc_tta_section][vc_tta_section i_type=“openiconic“ i_icon_openiconic=“vc-oi vc-oi-pencil-alt“ title=“Кара, М. Л., Вл. Наков, М. Пирлог, Й. Ганев <br>Въпросите за качеството в психичноздравните услуги“ tab_id=“1558441076603-874daa5c-cedf“ add_icon=“true“][vc_column_text]</p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><b>Кара, М. Л., Вл. Наков, М. Пирлог, Й. Ганев</b></span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ style=“text-align: center;“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><b>Въпросите за качеството в психичноздравните услуги</b></span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“>Психичните разстройства представляват една от водещите причини за увреждане в световен мащаб, свързана с повишена честота на съпътстващи заболявания и повишен риск от преждевременна смъртност в сравнение с общото население. Макар това голямо бреме да бе подчертано от многобройни проучвания, качеството и резултатите от психично-здравните услуги за тези заболявания остават неоптимални и все още съществуват постоянни пропуски, свързани с тяхната достъпност.</span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“>Качеството на грижите се отнася до структурата на услугите и тяхното влияние върху процесите на клинична грижа, както и отражението на резултатите от тези услуги върху здравето на пациента. На базата на тези общи показатели се отбелязва слабо ниво на психично-здравното качество на грижите, с бавно подобрение в сравнение с общите медицински състояния. Една от причините за това нежелано състояние е свързана с липсата на систематични методи за измерване на качеството в тази област на здравето.</span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“>Предложените решения на тези проблеми включват идентифициране на потребностите и очакванията на населението от услугите за психично здраве и като се разчита на тях, да вземат решения и стратегии за това как да се подобри качеството на предоставяните услуги и как да се намалят различията.</span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“>Ключови думи: качество, психично-здравни услуги, систематични методи</span></p>
<p>[/vc_column_text][/vc_tta_section][vc_tta_section i_type=“openiconic“ i_icon_openiconic=“vc-oi vc-oi-pencil-alt“ title=“Койчев, Ив. <br>Методи за диагностика в предклинична болест на Алцхаймер“ tab_id=“1558441093663-c4819dfc-13b5″ add_icon=“true“][vc_column_text]</p>
<p class=“western“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><b>Койчев, Ив.</b></span></p>
<p class=“western“ style=“text-align: center;“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><b>Методи за диагностика в предклинична болест на Алцхаймер</b></span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“>Последните доказателства сочат, че болестта на Алцхаймер започва до 25 години преди първите симптоми. В </span>&nbsp;<span lang=“ru-RU“>този продължителен предклиничен период настъпва възможност да се намесим на етап преди започване на патофизиологичната каскада. Изпитването на нови лечения в тази популация обаче е изправено пред значителни предизвикателства. Първо, трябва да идентифицираме надеждни методи за идентифициране на онези, които биха имали полза от излагане на потенциално токсични терапии. Второ, трябва да се разработят добре утвърдени биомаркери на терапевтичен отговор в съответствие с настоящите стандарти за деменция, клинично нормална популация. В този разговор ще разгледам различните биомаркери в развитието за диагностика и мониторинг на лечението на предклиничната болест на Алцхаймер. Ще разгледаме и инфраструктурата, необходима за провеждане на проучвания и грижи за това население.</span></span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“><b>Ключови думи:</b></span><span lang=“ru-RU“> деменция, болест на Алцхаймер, предклиника на деменцията</span></span></p>
<p>[/vc_column_text][/vc_tta_section][vc_tta_section i_type=“openiconic“ i_icon_openiconic=“vc-oi vc-oi-pencil-alt“ title=“Крумова-Пешева, Р. <br>Конотации на властта в психотерапевтичното общуване“ tab_id=“1558441096413-35806942-e7b4″ add_icon=“true“][vc_column_text]</p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“><br></span><span lang=“ru-RU“><b>Крумова-Пешева, Р.</b></span></span></p>
<p class=“western“ style=“text-align: center;“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><b>Конотации на властта в психотерапевтичното общуване</b></span></p>
<p class=“western“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“>Психотерапевтичната работа е среща между двама дущи, която съдържа елементите на борба за власт и надмощие, разпределение на територии и позиции, на отговорности и влияния. Тази борба в повечето случаи има дълбоко безсъзнавана природа. Специалистът и пациентът влизат в ясно регламентирани взаимодействия, всяко от които има напълно уникален характер. </span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“><b>Цел </b></span><span lang=“ru-RU“>на материала е да представи част от аспектите на разбирането за властовото общуване в психотерапевтичните взаимоотношения. Свързана е с идеята за преноса и контрапреноса в професионалното взаимодействие, с йерархичността и нееквивалентността на едни „неравни“ позиции. Предлагат се интерпретации, базирани на клиничната практика, както и на някои теоретични допускания, изхождащи от нея. </span></span></p>
<p class=“western“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“>Настоящето изследване се основава на клинична работа със 136 случая на пациенти, посещавали психологично консултиране и психоаналитична психотерапия в периода 2008-2018 г. в Университетска болница „Лозенец“. Резултатите показват, че в клиничната практика лидерството има свои специфични особености, динамика и граници, които са от решаващо значение за хода и изхода на всяка диагностична и терапевтична работа. Властта не може да се проявява в поведение на даване на съвети, морални оценки и съждения. Тя не съдържа унизителни коментари, снизходително отношение, подценяване и дисквалификации.</span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“><b>Ключови думи:</b></span><span lang=“ru-RU“> психотерапия, власт</span></span></p>
<p>[/vc_column_text][/vc_tta_section][vc_tta_section i_type=“openiconic“ i_icon_openiconic=“vc-oi vc-oi-pencil-alt“ title=“Куков, К. <br>Кверулантство и власт“ tab_id=“1558441099557-70e4d170-7181″ add_icon=“true“][vc_column_text]</p>
<p class=“western“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><b>Куков, К.</b></span></p>
<p class=“western“ style=“text-align: center;“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><b>Кверулантство и власт</b></span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“>Кверулатното поведение съществува и е описано още в древността. Има описания на кверулантията и в литературата. В съвремието това поведение се свързва с множество оплаквания до институции, като те обикновено са без основание. Кверулантията присъства в контекста на личностова патология, както и като налудно разстройство. В света има практики, които се свързват със законови начини за справяне с този тип прояви. </span></span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“><b>Ключови думи:</b></span><span lang=“ru-RU“> кверулантно поведение, личностово разстройство, налудно разстройство</span></span></p>
<p>[/vc_column_text][/vc_tta_section][vc_tta_section i_type=“openiconic“ i_icon_openiconic=“vc-oi vc-oi-pencil-alt“ title=“Лазарова И., Ц. Цанков <br>Властта в психотерапията &nbsp;“ tab_id=“1558441102435-6bcc9212-f980″ add_icon=“true“][vc_column_text]</p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“><b>Лазарова И., Ц. Цанков </b></span></span></p>
<p class=“western“ style=“text-align: center;“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><b>Властта в психотерапията</b></span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“>&nbsp;</p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“>В настоящето съобщение представяме идеята за властта в терапевтичната ситуация</span>&nbsp;<span lang=“ru-RU“>през призмата на няколко различни терапевтични парадигми. Фокусираме се върху</span>&nbsp;<span lang=“ru-RU“>определението за власт и „споделена власт“ в психотерапевтичното помагане, както и</span>&nbsp;<span lang=“ru-RU“>върху етичните принципи, на които то се базира. Коментираме някои аспекти на</span>&nbsp;<span lang=“ru-RU“>общностните нагласи и фантазиите на клиентите и на терапевтите по отношение на</span>&nbsp;<span lang=“ru-RU“>властта в психотерапията. Поставяме акцента върху хипотезата, свързана с</span>&nbsp;<span lang=“ru-RU“>потребностите от „власт“ и “авторитет” в нашата култура, вместо от „емпатия“ и</span>&nbsp;<span lang=“ru-RU“>„партньорство“ и се надяваме да провокираме дискусия по темата.</span></span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“>&nbsp;<span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“><b>Ключови думи:</b></span><span lang=“ru-RU“> психотерапия, власт, потребности, етика в психотерапията</span></span></p>
<p>[/vc_column_text][/vc_tta_section][vc_tta_section i_type=“openiconic“ i_icon_openiconic=“vc-oi vc-oi-pencil-alt“ title=“Марков, Н. <br>Предизвикателството негативни симптоми при шизофрения“ tab_id=“1558443626042-b382dc1b-be44″ add_icon=“true“][vc_column_text]</p>
<p><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><b>Марков, Н.</b></span></p>
<p class=“western“ style=“text-align: center;“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><b>Предизвикателството негативни симптоми при шизофрения</b></span></p>
<p class=“western“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“>Негативните симптоми са описани във връзка с шизофренията от самото начало. Техният неуловим характер обаче ги държеше непризнати, докато не се възроди интересът към тях след разработването на конкретни количествени измервания. През последните три десетилетия се наблюдава огромен скок в изследванията на техните видове, измервания, място в настоящата класификационна система и техните последствия. Развитието на съвременните изследователски методи предостави на професионалистите свеж поглед върху основните механизми, а нарушеното функциониране на невронните мрежи се очерта като основна аномалия. Съответно са разработени различни фармакологични и други методи на лечение, които излизат извън рамките на традиционните. Въпреки това много въпроси остават без отговор. Различни всеобхватни проучванията показват наличието на негативни симптоми при многообразни психотични заболявания, при психози предизвикани от вещества, отбелязват се дори при афективни страдания. Това предава достоверност на предложението за специфичен „Синдром на дефицита“.</span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“><b>Ключови думи:</b></span><span lang=“ru-RU“> негативни симптоми, шизофрения, синдром на дефицита</span></span></p>
<p>[/vc_column_text][/vc_tta_section][vc_tta_section i_type=“openiconic“ i_icon_openiconic=“vc-oi vc-oi-pencil-alt“ title=“Марков, Н. <br>Илия Бешков и властта“ tab_id=“1558443630525-09ce3097-2edf“ add_icon=“true“][vc_column_text]</p>
<p class=“western“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><b>Марков, Н.</b></span></p>
<p class=“western“ style=“text-align: center;“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><b>Илия Бешков и властта</b></span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;<span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“>Независимо каква е властта, Бешков винаги е бил над нея и срещу нея, независимо от привидностите на взаимоотношенията им, иносказателните карикатури, апокрифната мисъл и слово.</span></span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;<span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“>Досието и дневника на Бешков ни връщат към една система с железен репресивен апарат и от друга страна, чрез словото на Бешков – към духовни стойности, които са дефицитни за днешния ден и ни изпраща в пространствата на морала, на гражданското поведение на личност, с която времето винаги ще бъде пред нас. Личност – икона.</span></span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;<span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“>През 1925 г. е издадено постановление за вземане мярка за неотклонение на Илия Бешков с мотив за дето е знаел за готвения атентат и държавен преврат от страна на комунисти и земеделци и не е съобщил на властта. След военния преврат от 19 май 1934 г., когато цензурата спира левите вестници, в които Бешков публикува безпощадните си политически карикатури той е обзет от творчески бяс да нарисува всичко, което човеците вършат, въобразявайки си, че няма да бъдат разкрити. В справка от 1949 г. за лицето проф. Илия Бешков се казва следното: „Отказал е да гласува за смъртната присъда на Н. Петков. По време на процеса на последния е заявил, че е опозиция и щял да остане докрай такъв. Оттогава досега той остава неприязнено настроен към отечественофронтовската власт… Бешков е много интелигентен, но и много набожен същевременно.“</span></span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;„<span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“>Бездарният преследва всеки дар, робът убива свободния. Отегчи се до смърт душата ми от хитреци, измамници и угодници. Дано имам сили да не ги намразя и мъдро сърце –да ги възлюбя”, чувам тези думи на Илия Бешков чрез гласа на Жоро Койчев.</span></span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“><b>Ключови думи:</b></span><span lang=“ru-RU“> Илия Бешков, власт, Жоро Койчев</span></span></p>
<p>[/vc_column_text][/vc_tta_section][vc_tta_section i_type=“openiconic“ i_icon_openiconic=“vc-oi vc-oi-pencil-alt“ title=“Наков, В. <br>Самоубийството и властта“ tab_id=“1558443633969-4886bff8-4526″ add_icon=“true“][vc_column_text]</p>
<p class=“western“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><b>Наков, В.</b></span></p>
<p class=“western“ style=“text-align: center;“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><b>Самоубийството и властта</b></span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“><b>Въведение</b></span><span lang=“ru-RU“>: С възникването на класите и държавата обществото се отнасяло все по-строго към самоубийствата. Това е разбираемо, защото интересите на държавата са изисквали все по-голямо ограничаване на индивидуалната свобода.</span></span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“><b>Материали и методика</b></span><span lang=“ru-RU“>: Разглежда се проблемът „самоубийство“ и отношението на властите в света и в България към него.</span></span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“><b>Резултати</b></span><span lang=“ru-RU“>: Показана е промяната в отношението на властта и обществото към самоубийството. </span></span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“><b>Изводи</b></span><span lang=“ru-RU“>: Наличната литература по проблема в България е ограничена. Нужно е този въпрос да се разглежда в по-голям обем при обучението на лекарите от различни специалности.</span></span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“><b>Ключови думи</b></span><span lang=“ru-RU“>: самоубийство, власт.</span></span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><a href=“mailto:vnakov@gmail.com“><span style=“color: #0000ff;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“>vnakov</span></span><span style=“color: #0000ff;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“>@</span></span></span><span style=“color: #0000ff;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“>gmail</span></span><span style=“color: #0000ff;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“>.</span></span></span><span style=“color: #0000ff;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“>com</span></span></a><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“> +359</span></span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“>&nbsp;</span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“>896</span></span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“>&nbsp;</span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“>768</span></span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“>&nbsp;</span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“>648</span></span></p>
<p>[/vc_column_text][/vc_tta_section][vc_tta_section i_type=“openiconic“ i_icon_openiconic=“vc-oi vc-oi-pencil-alt“ title=“Нацов, И. <br>Властта, дупките по новопостроените български <br>психиатрични магистрали и методи за тяхното попълване“ tab_id=“1558443636512-0ae14d03-af75″ add_icon=“true“][vc_column_text]</p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span style=“color: #000000;“><span lang=“ru-RU“><b>Нацов, И</b></span></span><span style=“color: #000000;“><span lang=“ru-RU“>.</span></span></span></p>
<p style=“text-align: center;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><b>Властта, дупките по новопостроените български психиатрични </b></span></p>
<p style=“text-align: center;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><b>магистрали и методи за тяхното попълване</b></span></p>
<p lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span style=“color: #000000;“><span lang=“ru-RU“>Психиатрията е медицинската специалност, която най-дълбоко и многопластово отразява човешката личност, нейната история, нейната памет, но цялостната й интеграция е подложена на систематично и последователно маргинализиране и дискриминаране от поредица административно-бюрократични актове в последните 10 години. Налице са пропуски в съществуващата нормативна база, свързани с основен дял от психиатричната професия – консултативната и лиезон психиатрия (психосоматика), обучението по същата, както и мястото и ролята на психиатричната сестра в този сегмент на здравеопазването. В Медицински стандарт по психиатрия не е отделено място за тях. В различни университети, в различни катедри, на различни нива на подготовка е заявено обучение, но липсва единна, теоретично-практична обучителна програма. В работата се правят практически предложения за преодоляване на тези пропуски.</span></span></span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span style=“color: #000000;“><span lang=“ru-RU“><b>Ключови думи</b></span></span><span style=“color: #000000;“><span lang=“ru-RU“>: дискриминация, консултативна и лиезон психиатрия,</span></span></span></p>
<p>[/vc_column_text][/vc_tta_section][vc_tta_section i_type=“openiconic“ i_icon_openiconic=“vc-oi vc-oi-pencil-alt“ title=“Нацов, И., Р. Трифонов, С. Великова, В. Нанков <br>Скрининг на генерализирана тревожност при пациенти с повече от две <br> телесни заболявания във възрастта 60-80 години в общата практика“ tab_id=“1558443639109-04492b4f-da20″ add_icon=“true“][vc_column_text]</p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“><b>Нацов, И., Р. Трифонов, С. Великова, В. Нанков </b></span></span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ style=“text-align: center;“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“><b>Скрининг на генерализирана тревожност при пациенти с повече от две телесни заболявания във възрастта 60-80 години в общата практика</b></span></span></p>
<p lang=“en-US“ align=“justify“>&nbsp;</p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“><b>Цел:</b></span><span lang=“ru-RU“> Да се изследва разпространеността на клинично изявена и субсиндромална тревожна симптоматика при пациенти с повече от две телесни заболявания; да се апробира инструмента </span>GAD<span lang=“ru-RU“>-7, като част от </span>PRIME<span lang=“ru-RU“>-</span>MD<span lang=“ru-RU“> за оценка на тревожността в късна възраст; да се провери хипотезата,че наличието на повече от две телесни заболявания е предиктор на генерализирана тревожност.</span></span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“><b>Метод:</b></span><span lang=“ru-RU“> В периода октомври 2014 – март 2016 г. бяха изследвани група пациенти във възрастовия диапазон 60–80 години с повече от две документирани хронични телесни заболявания посредством инструмента </span>PRIME<span lang=“ru-RU“>-</span>MD<span lang=“ru-RU“>-</span>GAD<span lang=“ru-RU“>-7, валидизиран за български условия от проф. П. Маринов. За оценка на мултиморбидност бяха ползвани здравните досиета на пациентите. Тежестта й беше оценявана посредством Кумулативна болестна рейтингова скала. </span></span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“><b>Резултати:</b></span><span lang=“ru-RU“> Генерализираната тревожност </span>&nbsp;<span lang=“ru-RU“>е </span>&nbsp;<span lang=“ru-RU“>значимо по-честа при мултиморбидни пациенти. Мултиморбидността се свързва с по-висок сбор от точки по </span>GAD<span lang=“ru-RU“>-7 част и по-тежки нива на тревожна симптоматика в сравнение с общата популация. </span>GAD<span lang=“ru-RU“>-7 е бърз и надежден инструмент за оценка на тревожност в късна възраст. </span></span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“><b>Заключение:</b></span><span lang=“ru-RU“> Мултиморбидността е по-скоро правило, отколкото изключение в късна възраст. Диагностицирането на генерализирана тревожност при пациентите с мултиморбидност може да се окаже затруднено поради проявата на тревожните симптоми </span>&nbsp;<span lang=“ru-RU“>като телесни.</span></span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“><b>Ключови думи:</b></span><span lang=“ru-RU“> генерализирана тревожност, мултиморбидност, коморбидност.</span></span></p>
<p>[/vc_column_text][/vc_tta_section][vc_tta_section i_type=“openiconic“ i_icon_openiconic=“vc-oi vc-oi-pencil-alt“ title=“Ончев, Г. Налудност и реалност“ tab_id=“1558858106768-4ac00e03-7c92″ add_icon=“true“][vc_column_text]<p class=“western“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><b>Ончев, Г.</b></span></p>
<p class=“western“ style=“text-align: center;“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><b>Налудност и реалност</b></span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“>Макар налудността да е ядреният симптом в психопатологията и повечето психиатри да са уверени, че надеждно я разпознават, анализът на критериите за налудност от </span></span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“>Jaspers</span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“> до </span></span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“>DSM</span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“>-5 показва, че практически липсва аспект от дефинирането й, който да не може да бъде проблематизиран. Налудностите не се разграничават рязко от вярванията на непсихотичните и преливат от тях в популационен и феноменологичен налуден континуум. Представят се налудните вектори, видовете налудности, стадиите в налудообразуването и във възстановяването от налудности, групите налудни сюжети, връзката между травма и налудност, психологичните механизми и обяснителния модел в налудообразуването. Налудността е дисекирана като спирка в развитието, като въобразена реалност и като потребност, с открояване на опори за разграничаване между критично и налудно мислене, както и между налудност и други въобразени реалности като религии и митове. Разгледани са клинични примери, включващи най-богато документираното в световната литература парафренно творчество на българския пациент Белия Лъв, както и съдържанието на налудностите, следващи когнитивните изкривявания на епохата и културата.</span></span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“><b>Ключови думи:</b></span></span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“> налудност, налудни вектори, налудообразуване, въобразена реалност, психопатология, мит </span></span></p>[/vc_column_text][/vc_tta_section][vc_tta_section i_type=“openiconic“ i_icon_openiconic=“vc-oi vc-oi-pencil-alt“ title=“Пашули, С., П. Васкова, И. Найдоска, М. Стоева <br> Взаимоотношения на козависимост в съпружески двойки, <br> в които единият от партньорите и с алкохолна зависимост“ tab_id=“1558858111637-3d247f22-f6f3″ add_icon=“true“][vc_column_text]<p class=“western“ lang=“en-US“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“><b>Пашули, С.</b></span></span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“bg-BG“><b>,</b></span></span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><b> П. Васкова, И. Найдоска, М. Стоева</b></span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ style=“text-align: center;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><b><br /></b></span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“><b>Взаимоотношения на козависимост в съпружески двойки, в които единият от партньорите и с алкохолна зависимост</b></span></span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“>Зависимостта при алкохолизма е небалансиран модел на взаимоотношения, при който съпругите или другите членове</span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“bg-BG“> на семейството</span></span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“> дават възможност за компенсация или прикриване </span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“bg-BG“>н</span></span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“>а разрушително</span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“bg-BG“>то</span></span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“> поведение на зависимияр, което несъзнателно улеснява продължаването на пиенето.</span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><br /></span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“>В психиатричната болница Скопие-Скопие през периода 2015-2017 г. на болнично лечение </span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“bg-BG“>поради алкохолна зависимост са били </span></span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“> 930 пациенти, от които 864 мъже или 92,9% и 66 жени, или 7,1%. 57 пациенти са били </span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“bg-BG“>на </span></span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“>задължително лечение</span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“bg-BG“> поради прояви на</span></span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“> домашно насилие. Те са лекувани в Днев</span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“bg-BG“>е</span></span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“>н</span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“bg-BG“> стационар</span></span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“> за алкохол</span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“bg-BG“>на зависимост</span></span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“> и в Психиатрична болница „Скопие“. </span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“bg-BG“>Сътношението </span></span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“>мъже: жени е 50:7 или 87.7% са мъже алкохолици, извършители на домашно насилие и жените са в най-голям процент жертви. В този случай</span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“bg-BG“> съпругите</span></span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“> са представени с най-висок процент </span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“bg-BG“>-</span></span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“> 58%, следвани от майките </span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“bg-BG“>-</span></span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“> 25% и децата </span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“bg-BG“>-</span></span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“> 12%.</span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><br /></span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“>Ако пациентът е мотивиран за лечението, след периода на детоксикация, в лечението се включват и членовете на семейството (обикновено съпрузите)</span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“bg-BG“>.</span></span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><br /></span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“bg-BG“>Презентацията обобщава опита от лечение на семейства, в които има злоупотреба с алкохол и насилие.</span></span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><br /></span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“bg-BG“><b>Ключови думи:</b></span></span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“bg-BG“> алкохолна зависимост, козависимост, насилие</span></span></p>[/vc_column_text][/vc_tta_section][vc_tta_section i_type=“openiconic“ i_icon_openiconic=“vc-oi vc-oi-pencil-alt“ title=“Пендичева, Д. И., И. Духленски, <br> Фармакогенетика на антидепресантите“ tab_id=“1558858104645-38465fc0-6f89″ add_icon=“true“][vc_column_text]<p class=“western“ lang=“en-US“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“><b>Пендичева, Д. И., И. Духленски, </b></span></span></p>
<p class=“western“ style=“text-align: center;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><b>Фармакогенетика на антидепресантите</b></span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“><b>Въведение:</b></span></span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“> Емпиричният избор на подходящ антидепресант в адекватна доза за конкретния пациент често води до недостатъчен отговор, смяна на медикаменти и трудно предвидими нежелани реакции с неблагоприятно влияние върху хода на заболяването. Фармакогенетиката (ФГ) предлага подходи за генотип-базирано лечение на афективните разстройства и алгоритми за персонализиран избор на антидепресант, които се представят в настоящото проучване.</span></span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“><b>Методи:</b></span></span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“> Прегледани бяха базите данни </span></span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“>MEDLINE</span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“> / </span></span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“>PubMed</span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“>, </span></span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“>PMC</span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“> и </span></span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“>PharmGkB</span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“>, ресурсите на </span></span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“>ISPG</span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“>, </span></span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“>CPIC</span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“>, </span></span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“>DPWG</span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“>, </span></span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“>FDA</span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“> и </span></span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“>EMA</span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“>, както и метаанализи и резултати от </span></span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“>GWAS</span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“>, за филтриране на доказателства относно приложението на ФГ в терапията на депресивни разстройства през 2010-2019 г. Включени бяха и авторски проучвания върху ФГ на антидепресантите.</span></span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“><b>Резултати:</b></span></span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“> От около 3000 публикации, 193 бяха информативни за целта. Повечето съобщават окуражаващи резултати от прилагането на ФГ данни в избора на остро лечение при депресивен епизод и предиктивно лечение при остатъчни симптоми / релапс. Регистрирани са 40 ФГ теста за 160 биомаркера на 84 фармакогена, 26 от които валидни за психотропни лекарства. Над 15 са панелите за тестване на множество фармакогени, като 6 са показани при антидепресанти. Препоръки фигурират при 1/3 от изследваните полиморфизми, свързани предимно с лекарствения метаболизъм. Идентифицирахме и маргинална асоциация с клиничния отговор, честотата на ремисия и нежеланите реакции при различни антидепресанти в 6 </span></span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“>GWAS</span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“>.</span></span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“><b>Изводи:</b></span></span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“> Приложната психофармакогеномика става все по-сложна и налага повишено внимание при изпозването ѝ за терапевтично прецизиране. Само част от биомаркерите са доказателствени </span></span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“> </span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“>за генотип-базирано оптимизиране на предписанията, а фенотиповете на лекарствения отговор са в процес на уточняване. Интерпретацията на резултатите е предизвикателство дори за подготвен специалист и изисква целенасочена компетентност, съчетана с клинична оценка и съобразена с принципите на биоетиката.</span></span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“><b>Ключови думи:</b></span></span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“> фармакогенетика, антидепресанти, депресия, фармакогенетични тестове, </span></span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“>CYP</span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“>450, персонализирана терапия в психиатрията</span></span></p>[/vc_column_text][/vc_tta_section][vc_tta_section i_type=“openiconic“ i_icon_openiconic=“vc-oi vc-oi-pencil-alt“ title=“Пирлог, М., Вл. Наков, М. Кара, Й. Ганев <br> Психично здраве в общността – между политиките и реалността. Румъния vs. България“ tab_id=“1558858102482-12f7034b-10ad“ add_icon=“true“][vc_column_text]<p class=“western“ lang=“en-US“><span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“><b>Пирлог</b></span></span></span><span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“bg-BG“><b>,</b></span></span></span><span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“><b> М</b></span></span></span><span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“bg-BG“><b>.</b></span></span></span><span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><b>, </b></span></span><span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“><b>Вл</b></span></span></span><span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“bg-BG“><b>.</b></span></span></span><b> </b><span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“><b>Наков</b></span></span></span><span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><b>, </b></span></span><span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“><b>М</b></span></span></span><span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“bg-BG“><b>.</b></span></span></span><b> </b><span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“><b>Кара</b></span></span></span><span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><b>, </b></span></span><span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“><b>Й</b></span></span></span><span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“bg-BG“><b>.</b></span></span></span><b> </b><span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“><b>Ганев</b></span></span></span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ style=“text-align: center;“><span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“><b>Психично</b></span></span></span><b> </b><span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“><b>здраве</b></span></span></span><b> </b><span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“><b>в</b></span></span></span><b> </b><span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“><b>общността</b></span></span></span><span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><b> – </b></span></span><span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“><b>между</b></span></span></span><b> </b><span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“><b>политиките</b></span></span></span><b> </b><span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“><b>и</b></span></span></span><b> </b><span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“><b>реалността</b></span></span></span><span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><b>. </b></span></span><span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“><b>Румъния</b></span></span></span><span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><b> vs. </b></span></span><span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“><b>България</b></span></span></span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><a name=“_GoBack“></a> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>Посткомунистическият</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>период</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>показа</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>силното</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>желание</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>за</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>структурна</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>реформа</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>на</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>системите</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>за</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>психично</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>здраве</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>във</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>всички</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>страни</span></span></span><span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“>, </span></span><span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>променили</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>политическите</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>си</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>режими</span></span></span><span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“>. </span></span><span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>Тази</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>реформа</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>не</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>беше</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>наложена</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>само</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>от</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>необходимостта</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>от</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>модернизиране</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>на</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>остаряла</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>система</span></span></span><span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“>, </span></span><span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>но</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>и</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>от</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>новите</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>международни</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>стратегии</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>и</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>парадигмите</span></span></span><span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“>. </span></span><span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>И</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>Румъния</span></span></span><span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“>, </span></span><span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>и</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>България</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>са</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>държави</span></span></span><span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“>, </span></span><span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>в</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>които</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>реформата</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>на</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>системата</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>за</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>психично</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>здраве</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>беше</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>стартирана</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>през</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>последното</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>десетилетие</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>на</span></span></span><span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“> 20-</span></span><span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>ти</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>век</span></span></span><span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“>, </span></span><span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>и</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>тя</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>бе</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>ускорена</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>след</span></span></span><span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“> 2007 </span></span><span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>г</span></span></span><span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“>.</span></span><span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“bg-BG“> с</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>членство</span></span></span><span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“bg-BG“>то</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>в</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>Европейския</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>съюз</span></span></span><span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“>.</span></span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>Една</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>от</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>ключовите</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>точки</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>на</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>структурната</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>реформа</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>беше</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>трансформирането</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>на</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>системите</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>за</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>психично</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>здраве</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>от</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>институционални</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>към</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>грижи</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>в</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>общността</span></span></span><span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“>, </span></span><span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>подход</span></span></span><span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“>, </span></span><span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>който</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>се</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>оказа</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>най</span></span></span><span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“>-</span></span><span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>полезен</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>в</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>западните</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>страни</span></span></span><span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“>.</span></span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>Националните</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>стратегии</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>се</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>основават</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>на</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>програмните</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>документи</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>на</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>СЗО</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>и</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>ЕС</span></span></span><span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“>, </span></span><span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>свързани</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>с</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>новите</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>цели</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>на</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>грижите</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>за</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>психичното</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>здраве</span></span></span><span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“>, </span></span><span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>в</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>контекста</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>на</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>нарастващата</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>честота</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>на</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>разпространение</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>на</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>психичните</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>разстройства</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>в</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>световен</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>мащаб</span></span></span><span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“>.</span></span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>Целта</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>на</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>тази</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>презентация</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>е</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>да</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>покаже</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>стъпките</span></span></span><span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“>, </span></span><span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>които</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>бяха</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>направени</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>от</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>политиката</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>към</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>реалността</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>относно</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>деинституционализацията</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>и</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>пропуските</span></span></span><span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“>, </span></span><span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>които</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>трябва</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>да</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>бъдат</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>запълнени</span></span></span><span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“>, </span></span><span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>както</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>на</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>север</span></span></span><span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“>, </span></span><span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>така</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>и</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>на</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>юг</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“bg-BG“>от</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>Дунав</span></span></span><span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“>.</span></span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“><b>Ключови</b></span></span></span><b> </b><span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“><b>думи</b></span></span></span><span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><b>:</b></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>общност</span></span></span><span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“>, </span></span><span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>психично</span></span></span><span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“>-</span></span><span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>здравни</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>услуги</span></span></span><span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“>, </span></span><span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>систематични</span></span></span> <span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>методи</span></span></span><span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“>, </span></span><span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“fr-FR“>реформа</span></span></span></p>[/vc_column_text][/vc_tta_section][vc_tta_section i_type=“openiconic“ i_icon_openiconic=“vc-oi vc-oi-pencil-alt“ title=“Радева, Д. <br> Невролептици – общ преглед“ tab_id=“1558858100035-ca28eebe-b6ff“ add_icon=“true“][vc_column_text]<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><strong><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“>Радева</span></strong><strong><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“bg-BG“>,</span></span></strong><strong><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“> Д.</span></strong></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ style=“text-align: center;“ align=“justify“><strong><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“>Невролептици – общ преглед</span></strong></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“><b>Въведение:</b></span></span></span><span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“> Ще се опитам да отговоря на някои въпроси като: Какво е общото между всички антипсихотици? Защо наричаме Втора генерация антипсихотици „атипици“? Защо познаването на индивидуалния рецепторен профил на различните невролептици е важно?</span></span></span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“><b>Ключови думи:</b></span></span></span><span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“> механизъм на действие, рецепторен профил на типичните и атипични антипсихотици, специфична роля на активни метаболити</span></span></span></p>[/vc_column_text][/vc_tta_section][vc_tta_section i_type=“openiconic“ i_icon_openiconic=“vc-oi vc-oi-pencil-alt“ title=“Рашков, Р. <br> Психопатология на властта в политиката“ tab_id=“1558858097969-e2fae4bf-63dc“ add_icon=“true“][vc_column_text]<p class=“western“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><b>Рашков, Р.</b></span></p>
<p class=“western“ style=“text-align: center;“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><b>Психопатология на властта в политиката</b></span></p>
<p class=“western“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“>Съвременните определения за властта акцентуират върху субектите във властови отношения, интеракционната им позиция и наличието на норми, които да санкционират отклоняващото се поведение. Поради това политическата власт може да се разглежда като една по-особена форма на проява на универсалната власт в специфична социална среда. </span></p>
<p class=“western“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“>Клинично-психиатричната класификация на феномена политическо лидерство систематизира няколко типа поведение, които обаче могат да се проявят само, ако са налице фактори на средата (политическата организация). Динамиката на политическото лидерство, традиционно се разглежда в съдържателен и процесуален аспект и се свързва с овладяването на властта във вътрешно-партиен и външно-партиен аспект. </span></p>
<p class=“western“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“>Трансформацията на властта в патология се свързва с индивидуалния стремеж към власт и доминантност като универсален механизъм за компенсация на чувството за малоценност у индивида. Чрез избора на лидера за ръководител в неговите ръце се концентрира принудителната власт. Използвайки умело механизма на социалния статус и социалната роля, той успява да „разчисти“ първо вътрешно-партийната опозиция и след това външно-партийната. </span></p>
<p class=“western“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“>Като основен извод се очертава концепцията, че няма патология на властта, има девиация на поведението при упражняване на властта поради загубата на основните механизми, възпиращи самозабравилия се политически лидер с клинично-психиатрични предиспозиции на личността.</span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“><b>Ключови думи:</b></span></span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“> политическа психология, лидерство, власт, патология на властта, динамика на властта</span></span></p>[/vc_column_text][/vc_tta_section][vc_tta_section i_type=“openiconic“ i_icon_openiconic=“vc-oi vc-oi-pencil-alt“ title=“Седмакова, K., A. Джисова, Ст. Стоилов <br> Псориазис и психоза“ tab_id=“1558858095659-229e4d09-2758″ add_icon=“true“][vc_column_text]<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“><b>Седмакова, </b></span></span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><b>K</b></span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“><b>., </b></span></span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><b>A</b></span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“><b>. Джисова, Ст. Стоилов </b></span></span></p>
<p class=“western“ style=“text-align: center;“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><b>Псориазис и психоза</b></span></p>
<p class=“western“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“>Псориазисът е хронично кожно заболяване, протичащо с рекурентни обостряния и ремисии, които имат голямо отражение върху качеството на живот на пациентите. Обсъжда се възможна връзка между псориазис и психични разстройства с психотични симотоми. В настоящата презентация е направен опит за обзор на наличните проучвания по въпроса. Представя се и илюстративен клиничен случай. Съществува хипотеза за общи генетични, имунни и възпалителни процеси при псориазис, шизофрения и други психични разстройства с психотични симптоми, което би обяснило евентуална връзка между тях. Наличната информация по връпроса е оскъдна и са необходими допълнителни проучвания, които да изследвват етиопатогенетичната връзка между тези заболявания. </span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“><b>Ключови думи:</b></span></span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“> псориазис, психоза, етиопатогенична връзка</span></span></p>[/vc_column_text][/vc_tta_section][vc_tta_section i_type=“openiconic“ i_icon_openiconic=“vc-oi vc-oi-pencil-alt“ title=“Симов, А. <br> Патопластичност при налудностите“ tab_id=“1558858093658-bf680ce7-b257″ add_icon=“true“][vc_column_text]<p class=“western“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><b>Симов, А.</b></span></p>
<p class=“western“ style=“text-align: center;“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><b>Патопластичност при налудностите</b></span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“><b>Въведение:</b></span></span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“> За състояние, което се характеризира със “загуба на връзка с реалността”, психозата има невероятното свойство да бъде “в крак с времето”, в което се проявява. Патопластичността представлява вариабилността във формата и съдържанието на даден симптом, под влиянието на средата, културата, начина на живот и личностовите особености на пациента. Налудностите, съдържащи препратки към актуални технологични достижения и поп-културни феномени, са изключително интересни с това, че демонстрират добре способността на средата да влияе върху психотичното състояние.</span></span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“><b>Материали и методика:</b></span></span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“> Ще бъдат представени няколко клинични случая и резултати от проведени проучвания. </span></span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“><b>Резултати и изводи:</b></span></span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“> Показва се ясно, че налудностите са както </span></span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“>изменчиви</span></span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“>, така и </span></span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“>устойчиви</span></span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“>: налудното съдържание е чувствително и се променя спрямо културната среда и времето, но самите категории налудности се запазват.</span></span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“><b>Ключови думи:</b></span></span> <span style=“font-family: Times New Roman, serif;“> </span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“>налудности, психоза, устойчивост и патопластичност, културна среда, шизофрения.</span></span></p>[/vc_column_text][/vc_tta_section][vc_tta_section i_type=“openiconic“ i_icon_openiconic=“vc-oi vc-oi-pencil-alt“ title=“Спасовска –Траяновска, А., Й. Костов <br> Демографска характеристика на пациенти  с инфаркт на миокарда и депресия“ tab_id=“1558858091118-dfe29d5c-cae8″ add_icon=“true“][vc_column_text]<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“><b>Спасовска –Траяновска, А., Й. Костов </b></span></span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ style=“text-align: center;“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“><b>Демографска характеристика на пациенти</b></span></span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ style=“text-align: center;“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“><b>с инфаркт на миокарда и депресия</b></span></span></p>
<p class=“western“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“>Някои проучвания съобщават, че анамнезата за депресивни нарушения повишава риска от остър миокарден инфаркт (АМИ). Приетият патофизиологичният механизъм е дисрегулация на транспортера на серотонин, който може би увеличава активирането на тромбоцитите при пациенти с депресия, с което се повишава риска от коагулопатия и обструкцията на коронарните артерии. Отчита се Също така пациентът как е безработен, неженен, пушачи има риск от депресия и АМИ.</span></p>
<p class=“western“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“>Целта на това проучване е да се изследва връзката между демографската характеристика и депресията на оцелелите от АМИ. Материали и методи: Настоящото проучване включваше групи от 50 пациенти (35 мъже и 15 семейства) на възраст 59,2 ± 12,3, изследвани в Университетската клиника Скопие. При пациентите се оценяват демографските фактори: възраст, пол, женен статус, статус на заетост, ниво на образование, тютюнопушене, физическа активност, телесна маса.</span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“>Депресивните симптоми са измерени чрез инвентаризация на депресия на Бек (</span></span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“>BDI</span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“>). Диагностициран е остър миокарден инфаркт според европейското общество за кардиологични консенсусни насоки: типични болки, промени в кръвните нива на сърдечни ензими и определени промени на ЕКГ. Резултатите бяха анализирани статистически, използвайки дескриптивни методи и коефициента на Пиърсън за линейна корелация. Статистическият тест се счита за значителен на ниво </span></span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“>p</span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“>&lt; 0,05. Резултатите показват, че много от пациентите с депресия с </span></span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“>AMI</span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“> имат ниско ниво на образование, безработни и неженени. Сред пациентите депресивните симптоми са положително свързани с пушенето, неженените, безработните и отрицателно свързани с индекса на телесна маса и физическата активност. Тези взаимоотношения са значими (</span></span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“>p</span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“>≤0,05) за всички изследвани променливи. Така че лечението със </span></span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“>SSRI</span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“> антидепресанти, психиатър, психолог и социални работници (рехабилитационно заведение) може да предотврати повторното провокиране на МИ при тези пациенти.</span></span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“><b>Ключови думи:</b></span></span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“> депресия, пациенти преживели оцелели от </span></span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“>AMI</span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“>, демографска характеристика</span></span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“>anetaspas@gmail.com</span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“>++ 38970222204</span></p>[/vc_column_text][/vc_tta_section][vc_tta_section i_type=“openiconic“ i_icon_openiconic=“vc-oi vc-oi-pencil-alt“ title=“Циприани, А. <br> Антидепресанти “ tab_id=“1558859913062-c9a0f29d-6104″ add_icon=“true“][vc_column_text]<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“><b>Циприани</b></span></span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><b>, </b></span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“><b>А</b></span></span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><b>.</b></span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ style=“text-align: center;“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“><b>Антидепресанти</b></span></span><b> </b></p>
<p class=“western“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“>Голямото депресивно разстройство е едно от най-често срещаните, обременяващи и скъпи психични разстройства в света при възрастни. Налични са фармакологични и не-фармакологични лечения; въпреки това, поради недостатъчни ресурси, антидепресантите се използват по-често от психологическите интервенции. Предписването на тези агенти трябва да бъде информирано от най-добрите налични доказателства. Направихме систематичен преглед и мета-анализ на мрежата, включващ 522 рандомизирани контролирани проучвания (116 477 участници) с около 21 антидепресанта, използвани за остро лечение на възрастни с голямо депресивно разстройство. По отношение на ефикасността, всички антидепресанти са по-ефективни от плацебо. За приемливост само агомелатин и флуоксетин са свързани с по-малко отпаднали от плацебо, докато кломипрамин е по-лош от плацебо. В успоредни проучвания агомелатин, амитриптилин, есциталопрам, миртазапин, пароксетин, венлафаксин и вортиоксетин са по-ефективни от други антидепресанти, докато флуоксетин, флувоксамин, ребоксетин и тразодон са най-малко ефективните лекарства. За приемливост, агомелатин, циталопрам, есциталопрам, флуоксетин, сертралин и вортиоксетин са по-поносими от други антидепресанти, докато амитриптилин, кломипрамин, дулоксетин, флувоксамин, ребоксетин, тразодон и венлафаксин имат най-висок процент на отпадане. Тези резултати трябва да служат на базата на доказателства и да информират пациентите, лекарите, авторите на указания и създателите на политики за относителните предимства на различните антидепресанти.</span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“><b>Ключови думи:</b></span></span><b> </b><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“bg-BG“>голямо депресивно разстройства, антидепресанти, мета-анализи</span></span></p>[/vc_column_text][/vc_tta_section][vc_tta_section i_type=“openiconic“ i_icon_openiconic=“vc-oi vc-oi-pencil-alt“ title=“Цуракова, Ф. <br> Психични заболявания и черен дроб “ tab_id=“1558859926750-29da079f-accc“ add_icon=“true“][vc_column_text]<p class=“western“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><b>Цуракова, Ф.</b></span></p>
<p class=“western“ style=“text-align: center;“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><b>Психични заболявания и черен дроб </b></span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“>Представя се обзор върху литература, засягаща връзката между психичните заболявания и черния дроб. Разгледани са: първични заболявания на черния дроб и отражението им върху психиката; психични и поведенчески разстройства, участващи в етиологията и </span></span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“> </span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“>протичането на заболявания на хепаталната система; възможности за превенция и терапия.</span></span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“><b>Ключови думи:</b></span></span><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“><span lang=“ru-RU“> психосоматични заболявания, хепатология, черен дроб, коморбидност, лиезон-психиатрия</span></span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“>e-mail: </span><span style=“color: #0000ff;“><a href=“mailto:f.tsurakova@gmail.com“><span style=“color: #000000;“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“>f.tsurakova@gmail.com</span></span></a></span></p>
<p class=“western“ lang=“en-US“ align=“justify“><span style=“font-family: Times New Roman, serif;“>тел.0888 719 819</span></p>[/vc_column_text][/vc_tta_section][/vc_tta_tour][/vc_column][/vc_row]