ПРЕДСТОЯЩИ СЪБИТИЯ НА КЧП

РАЗСТРОЙСТВА НА СЪНЯ

gerot

 Уважаеми колеги, 

Имаме удоволствието да ви поканим на събитие, организирано от Сдружение "Колегиум Частна Психиатрия", което ще се проведе на ул. Дунав 22А на 10.06.21. Темата е "Разстройства на съня"  с лектор доц. Милена Миланова, д.м.. 

Начало на събитието в 15:00 ч. с кратка почерпка за добре дошли. Начало на лекцията от 15:30ч.

Желаещите да се включат онлайн могат да го направят чрез видеоконферентна връзка през платформата Zoom. 

Линк за събитието:
Join Zoom Meeting

https://zoom.us/j/99884719924?pwd=YjY1eXYvam84ampkaVV3N2FicksyUT09

Meeting ID: 998 8471 9924
Passcode: 0000


Очакваме ви !  

С уважение,  

От организаторите

Rfda1251fe8f9054ce5de5d928221ee40

 Уважаеми колеги, 

Имаме удоволствието да ви поканим на събитие, организирано от Сдружение "Колегиум Частна Психиатрия", което ще се проведе на ул. Дунав 22А. 

Темата е "НЕВРОЛЕПТИЦИТЕ В СЪВРЕМЕННОТО ЛЕЧЕНИЕ НА ШИЗОФРЕНИЯ" с лектор проф. Петър Маринов. Начало на събитието в 14:00 ч. с кратка почерпка за добре дошли. 

 Желаещите да се включат онлайн могат да го направят чрез видеоконферентна връзка през платформата Zoom. 

Начало на лекцията: 14.30ч

 Линк за събитието : 

Join Zoom Meeting

https://zoom.us/j/92890827848?pwd= TE9YWjQzb01hdmhXbVZibGpuY1hDZz09 

 Meeting ID: 928 9082 7848

 Passcode: 0000 

Очаквайте допълнителни детайли за последващите събития скоро!

Тази информация ни е необходима във връзка с организацията и капацитета на залата. 

 Очакваме ви ! 

 С уважение, 

 От организаторите

PhotoPsychiatry-Logo-300x300
angelini pharma
REMOTIVE_St_Johns_Ivitation_180_1400

Уважаеми колеги,

Имаме удоволствието да ви поканим на поредица от събития, организирани от Сдружение "Колегиум Частна Психиатрия", които ще се проведат в три последователни седмици - на 27.05, 03.06 и 10.06.

Първата лекция на тема “ST JOHN‘S WORT (HYPERICUM PERFORATUM) –МЯСТО В ПСИХИАТРИЯТА“ , с водещ проф. Петър Маринов, ще се състои на 27.05.21 на ул. Дунав 22А. Начало на събитието в 14:00 ч. с кратка почерпка за добре дошли.

Желаещите да се включат онлайн, биха могли да го направят чрез видеоконферентна връзка през платформата Zoom. Начало на лекцията - 14:30ч. 

Линк за събитието :

Join Zoom Meeting

https://zoom.us/j/94133776452?pwd=cW1Ya1ptZUNWeFhrY2o4SVpYZDRsUT09

Meeting 

ID: 941 3377 6452

Passcode: 0000

Очаквайте допълнителни детайли за последващите събития скоро!

Молим да потвърдите получаването на това съобщение, както и присъствието ви на събитието.

Тази информация ни е необходима във връзка с организацията и капацитета на залата. 

С уважение,

От организаторите

Деян Енев

 

ГЛАС ОТ ГОЛЯМАТА ТИШИНА

 

(Препечатва се от Портал „Култура“ с любезното съгласие на автора.)

DEnev

На 5 декември 2018 г. в „Портал Култура” бе публикуван текстът ми със заглавие „Вик”. Той започваше така: 

В памет на д-р Г. К. 

 

„Спомни си, кой знае защо, може би поради зимата и снега навън, изведнъж си спомни, ни в клин, ни в ръкав, как пак през зимата, но преди колко, преди цели трийсет години, работеше като санитар в психиатрията, спомни си нощните дежурства и най-хубавото нещо по време на тези дежурства, разговорите с Доктора, когато и Доктора беше дежурен в отделението, във времето след полунощ, отделението вече беше утихнало, той беше измил вече плочките на коридорите и на фоайетата и се беше настанил на масата в кухнята с чаша силен чай, тогава пристигаше от горния етаж и Доктора, сядаше и той на стола отсреща и започваха да си говорят и най-много като че ли говореха за душата. 

 

Тези разговори останаха запечатани в паметта му, защото Доктора беше човек, от когото можеше да се научи много, особено един младеж като него, на двайсет и пет.”  

 

Текстът беше посветен на паметта на един лекар, д-р Георги Койчев. След пенсионирането си той се беше оттеглил в едно селце край София, отидох дотам с колата и в текста бях описал срещата си и разговора с него. Доктора се канеше да отглежда гълъби и за целта си беше построил в двора истинска волиера. 

 

Беше ми страшно интересно чрез тази среща да се завърна в младостта си, на практика наистина не бях виждал Доктора близо три десетилетия.

 

„Вик” от 5 декември 2018 г. завършваше така: 

 

„Допиха чая. Разбраха се пак да се видят и той си тръгна. Но когато след няколко месеца пак звънна по телефона, жената на Доктора му каза, че Доктора е починал.

 

”Напоследък обаче старият ми текст получи неочаквано продължение. Съпругата на д-р Койчев, писателката Фани Цуракова, ми изпрати негов разказ. Оказа се, че Доктора се канел да издаде художествена книга. И сега ще ви направя първите свидетели на гласа на д-р Койчев, който идва вече като глас от голямата тишина. 



СИМО-КАФЯВОТО КРИЛО 

откъс от неиздадената книга „Животните и хората“ Георги Койчев 

 

Това беше доста отдавна, но не чак толкова, защото ясно си спомням досадата от общия му вид, щом на петнадесетия ден стана ясно, че той няма да бъде нито снежнобял и нежен както майка си, нито ще носи мощността на баща си – напръскан с бяло и кафяво едър и темпераментен гълъб. 

 

Симо беше бял с кафяви петна по крилете или в нашия жаргон – с кафяви „капаци”, с груба глава и твърде големи крака. С две думи – отписах го. Времето минаваше и хич не го и забелязах как порасна. Пък и си седеше свит в един ъгъл, самотен и недружелюбен. Впрочем по-късно си спомних, че този ъгъл много рано стана негова територия по този начин, дето има някои, които от първия миг си имат място и никой не се съмнява в това. Те просто идват, застават и са си там, сякаш винаги е било така.

 

Когато Симо-Кафявото крило порасна, гърдите му се разшириха и перата на шията му заблестяха, той стана по-самоуверен, но някак си „икономичен”. Не правеше нищо излишно, не участваше в ухажванията и битките, в по-демонстративните излитания с плясък на опънатите криле. Беше пръв на хранилката, но и пръв в своя ъгъл, сякаш презираше живота на другите. Нито ухажвания, нито демонстрации. Когато обаче котките разкъсаха баща му и бялата гълъбица прелетя и остана в неговия ъгъл, интересно защо не се изненадах. Нещо повече. Не го оспориха и двата черни летачи – едногодишни пъргави и силни птици, които като орли се стоварваха върху женските и по цели дни ги мамеха в гнездата си с тъжно-неистовия вопъл на нетърпимата страст. 

 

Опитах се да ги разделя. Предлагах им други партньори, затварях ги за дълго отделно, на тъмно, на светло, далеч един от друг, така че дори да не се чуват, но нищо не стана и накрая вдигнах рамене, както много други селекционери пред „вечните двойки”. 

 

Щастливи дни. Двамата излитаха високо и дълго пърхаха почти невидими в небето, а след това се любеха на слънчевия покрив и търпеливо мътеха в гнездото. Симо-Кафявото крило имаше дълбок, проникващ глас и неговото г-у-у-у, г-у-у-у сякаш разпъваше стените на старата къща. 

 

Сигурно така щяха да останат с години, но един ден същата котка разкъса гърдите на бялата хубавица. И настъпиха неспокойни нощи. Симо-Кафявото крило не поглеждаше друга и по цели дни и нощи призоваваше с дълбокия си глас загубеното щастие. Много тъжна може да бъде гълъбовата песен. Дълбокото гу-у-у добива такива нюанси на печал, отчаяние, раздиращо желание и мъка, мъка телесна, дето може да се пипне, и нещо смъртно обречено, съзнание за светкавичния проблясък на живота, дълбок тътен по телесната преходност с вечността на гените. 

 

Не издържах. Дадох го на друг. Оскубаха му перата по крилото. Заживя на чуждото място пак самотен и нелюбим. Отначало се опитваше да подхвръкне, но острата болка и несигурността във въздуха бързо го научиха, че трябва да чака. Да чака дълго с онзи поглед, дето го знаят всички гълъбари – малко остър и неподвижен, лишен от обичайното въртене на главата, сигурен белег, че гълъбът ти не е тук, не е твой и няма да стане, а рано или късно ще те накара да свиеш рамене под изчезващата му ивица в небето. Устремен към ъгъла, който познава като свой. 

 

Доц. Георги Койчев (1944–2017 г.) е дългогодишен преподавател по психиатрия към Медицински университет в София и началник на отделение към Клиниката по психиатрия на Александровска болница. Над 30 години ръководи кръжок по психи­ат­рия, с което става първи учител по дисциплината за поколения лекари. Безспорен авто­ритет в диагнос­тиката и терапията на психотичните разстройства. Основател на сдружение „Колегиум частна психиатрия“ и на Български психиатричен журнал „Рецептор“.

 

DEnev

Деян Енев е завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като бояджия в Киноцентъра, нощен санитар в психиатрията на Медицинска академия и хирургията на ІV Градска болница, пресовчик във военния завод ЗЕСТ "Комуна", учител, текстописец в рекламна агенция и журналист в "Марица", "Новинар", "Експрес", "Отечествен фронт", "Сега" и "Монитор". Зад гърба си има над 2 000 журналистически публикации - интервюта, репортажи, статии, очерци, фейлетони. Издал е дванайсет книги: сборници с разкази: "Четиво за нощен влак" (1987) - Награда в конкурса за дебютна книга "Южна пролет"; "Конско евангелие" (1992), "Ловец на хора" (1994) - Годишната награда за белетристика на ИК "Христо Ботев", преведена в Норвегия през 1997; "Клането на петела" (1997), "Ези-тура" (2000) - Националната награда за българска художествена литература "Хр. Г. Данов" и Годишната литературна награда на СБП; "Господи, помилуй" (2004) - Голямата награда за нова българска проза "Хеликон"; "Градче на име Мендосино" (2009); "7 коледни разказа" (2009); "Българчето от Аляска. Софийски разкази" (2011); очерци за писатели: "Хора на перото" (2009); християнски есета: "Народ от исихасти" (2010), „Българчето от Аляска” (2012). През 2008 г. австрийското издателство "Дойтике" издава в превод на немски сборник с негови избрани разкази под заглавие "Цирк България. През август 2010 г. лондонското издателство "Портобело" публикува на английски сборника му с избрани разкази "Цирк България". Текстовете му от Портал Култура са събрани в две книги: "Малката домашна църква" (2014) и "По закона на писателя" (2015).

СТАНОВИЩЕ

НА СДРУЖЕНИЕ „КОЛЕГИУМ ЧАСТНА ПСИХИАТРИЯ“

 

 


ЛАБОРАТОРИЯ ЗА ПРЕЦИЗНА МЕДИЦИНА, УНИВЕРСИТЕТ НА ОКСФОРД

„КОВИД-19 И КЛИНИЧЕН ПОДХОД ПРИ ПРОБЛЕМИ НА ПСИХИЧНОТО ЗДРАВЕ“

 ВЪВЕДЕНИЕ 

   През последната година пандемията от КОВИД-19 постави под непрекъснато напрежение клиницистите и другите професионалисти от всички сфери на медицината. Сега, повече от всякога са ни нужни най-добрите препоръки, основани на доказателства, за да осигурим висококачествена грижа за нашите пациенти, включвайки ги активно във вземането на решения.               

    Насоките „КОВИД-19 и клиничен подход при проблеми на психичното здраве“ са разработени от д-р Катрин Смит, д-р Едоардо Остинели, д-р Орла Макдоналд, д-р Каролина Зангани, д-р Джеймс Хонг и професор Андреа Циприани от Лабораторията за прецизна медицина в Университета на Оксфорд. Заедно с експерти от други държави в най-изявените висши учебни заведения в САЩ, Канада и Европа (включително Харвард, Станфорд, Колумбия, Торонто, Кралски Колеж в Лондон), авторите обобщават най-добрите насоки върху ключови въпроси, свързани с КОВИД-19, които професионалистите на първа линия в сферата на психичното здраве срещат ежедневно.  До момента насоките са преведени на 5 други езика: италиански, френски, японски, китайски и турски. Оригиналните документи могат да бъдат намерени тук: https://oxfordhealthbrc.nihr.ac.uk/our-work/oxppl/covid-19-and-mental-health-guidance/        

    Изказваме дълбока признателност към авторите, с чието любезно разрешение предоставяме превод и адаптация на насоките на български език. Надяваме се, че те ще подпомогнат клиницистите и всички останали професионалисти в сферата на психичното здраве в нашата страна да изберат най-подходящия подход за оценка и разрешаване на основни въпроси, свързани с психичното здраве по време на пандемията. Някои насоки като „Бензодиазепини“, „Клозапин“, „Литий“, ‚Дългодействащи инжекционни антипсихотици“ предоставят препоръки за адаптация на вече познати алгоритми за условията на КОВИД-19 и биха могли да бъдат непосредствено прилагани в България. Други, като „Телепсихиатрия и дигитални технологии“ разглеждат приложението на по-нови методи, които КОВИД-19 пандемията, като качествено нова и различна за човечеството ситуация, позволи да бъдат разработени –те  биха могли да очертаят нови пътища в грижата за психичното здраве в нашата страна. Теми като „Домашно насилие“, „Суицид“, „Бременност“ и „Ваксини“, които излизат дори извън рамките на психиатрията, са разгледани на множество нива: от практически насоки за специалистите на първа линия до подходящите и правилни начини за представяне на информация пред населението и медиите с оглед редукция на риска. Когато е приложимо, в насоките, също така, са разгледани специфични популации (деца, младежи и  хора в напреднала възраст), както и пациенти с множество придружаващи заболявания.               

    Въпреки че тези насоки не са официално приети и следва да бъдат разглеждани критично и в рамките на индивидуалните случаи и обстоятелства, ние се надяваме, че те ще бъдат в помощ в ежедневната клиничната практика на специалистите на първа линия в България.               

    Преводът и адаптацията бяха направени от: д-р Анна Джисова, Благомир Бояновски, д-р Даниела Радева, Елица Иванова, д-р Евгени Папазов, д-р Катерина Петкова, д-р Руслан Желев               

    Координатор: д-р Евгени Папазов               

    Ръководител: д-р Силвия Раловска               

    

   Изказваме голяма благодарност към: професор Георги Ончев, професор Петър Маринов, д-р Иван Койчев, д-р Ана Попова, д-р Емилия Маркова, Димитър Ганчев и Ивелина Халова за техния принос по време на целия процес.                                                                                                                  

    Д-р Силвия Раловска  

Лечение с Литий – Клиничен подход към пациенти, приемащи литий по време на епидемията от КОВИД-19
А: Практически препоръки относно телепсихиатрията за натоварения клиницист: списък с неща, които да бъдат взети предвид преди, по време и след прегледа
Б. Дигитални технологии и телепсихиатрия – пълни насоки
Лечение с Клозапин – Как да се проследяват пациентите, които приемат Клозапин, по време на КОВИД-19 пандемията
Г:Телепсихиатрия и дигитални технолигии в Геронтопсихиатрията
В: Телепсихиатрия и дигитални технологии в детско-юношеската психиатрия
Дългодействащи инжекционни антипсихотици – Как да работим с пациенти, провеждащи лечение с дългодействащи инжекционни (депо) антипсихотици по време на КОВИД-19 пандемията.
Бензодиазепини и Z-лекарства (зопиклон и золпидем) – Как да лекуваме пациенти, приемащи бензодиазепини и Z-лекарства, по време на пандемията от КОВИД-19?
Самоубийство и самонараняване - Как да се предотврати, оцени и контролира рискът от самоубийство/самонараняване по време на КОВИД-19 пандемията.
Домашно насилие - Как да се предотврати, оцени и управлява рискът от домашно насилие в условията на пандемията от COVID-19
Бременност и перинатален период – Как да разпознаваме и лекуваме психични проблеми по време на бременността и в перинаталния период в контекста на пандемията от КОВИД-19.

 

  В третото издание на New Oxford Textbook of Psychiatry се четат имената на двама българи – професор д-р Анна Герджикова и д-р Иван Койчев. Професор Герджикова е автор в главата, посветена на хранителните разстройства, д-р Койчев – в тази за деменции и когнитивни разстройства. Проф. Герджикова работи в Университета в Синсинати, САЩ, д-р Койчев – в университета в Оксфорд. За наша гордост, да добавим, родителите и на двамата са сред инициаторите и основателите на Колегиум частна психиатрия.

New Oxford Textbook of Psychiatry

 

 В края на 2020 година издателството на БАН „Професор Марин Дринов“ публикува „Спешна урология“. В нея има глава: „Психиатрията в спешната урология“ с автор д-р Фани Цуракова. Според чл.-кор. проф. д-р Чавдар Славов, под чиято редакция е монографията, психичните и поведенчески разстройства се засягат за първи път в книжнината по спешна урология.

Психиатрия в спешната урология

 

 На ХХ конференция на Колегиум частни психиатрия бе представен юбилеен брой на Български психиатричен журнал „Рецептор“. Той обединява най-добрите, според съставителите, статии от теченията на изминалите години. Сред авторите са имената на проф. Алан Фелдхаус, проф. Лъчезар Хранов, доц. Георги Койчев, проф. Румен Милев, проф. Риналдо Шишков, проф. Румен Милен, проф. Петър Маринов, проф. Хайнц  Качник, проф. Густав Хофман, д-р Никола Марков, проф. Георги Ончев, проф. Кирил Миленков и други.

На разположение на интересуващите се, в офиса на Колегиум частна психиатрия има на разположение двадесетина бройки. Необходима е предварителна уговорка на имейл: f.tsurakova@gmail.com

Рецептор_Юбилеен брой

Д-Р НИКОЛА МАРКОВ: ОТ МОЯ УЧИТЕЛ ПРОФ. ТАШЕВ НАУЧИХ, ЧЕ ВИСШАТА СТЕПЕН НА ПРИЗНАНИЕ ТРЯБВА ДА  ТЪРСИМ СРЕД КОЛЕГИТЕ СИ 

 
 

Препечатва се от Zdrave.net Българският здравен портал

https://www.zdrave.net

Автор: Невена Попова


   

     Лекарят не е просто специалист, който работи блестящо или е направил грешка. Не е и само онзи, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е единствено експерт, от когото зависи здравето, а понякога – и животът ни.      Той е всичко това, но и много повече – защото зад всяко име с „д-р“ отпред стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, как работи и как почива – отговорите на тези въпроси търсим в новата ни рубрика „Кой сте Вие, докторе?“

Д-р Никола Марков е възпитаник на МУ – Пловдив. След дипломирането си през 1986 г. д-р Марков започва професионалния си път в Държавна психиатрична болница с. Паталеница. Придобива специалност през 1990 г. Работи и в Центъра за психично здраве в Пловдив. Повече от 20 години д-р Марков има самостоятелна практика като специалист психиатър в Пловдив. Един от учредителите на Колегиум „Частна психиатрия“. Един от малкото специалисти у нас, които прилагат транскраниална магнитна стимулация като терапевтичен метод при различни психични разстройства. Тези дни той бе удостоен с наградата на името на доц. Георги Койчев за цялостен принос в развитието на съвременната българска психиатрия.



   

   Д-р Марков, професионалната Ви кариера от последните години е неразривно свързана с каузата „частна психиатрия“, Вие сте един от учредителите на едноименната асоциация. Постигнахте ли целите си, които ви събраха в началото – по-хуманна, по-достъпна и по-ефикасна психиатрична грижи и подкрепа за хората с такива проблеми?  

   Нека отбележим, че става дума за последните 20 години. В условията на една нереформирана здравна система допринесохме за децентрализацията на психиатричната грижа и позиционирането й в общността, което неминуемо е свързано с повече хуманност, улеснена достъпност и повишена ефикасност.  

    В деня, в който получавате наградата на името на вдъхновителя на идеята зя разширяване на частната психиатрична практика доц. Георги Койчев не мога да не Ви попитам трудно ли Ви е да говорите за него в минало време?

   Липсата е осезаема и болезнена, но съпреживяното с доц. Койчев, неговите уроци и неговото научно и човешко наследство оставят чувството, че личността му продължава да е сред нас.      

   Разкажете накратко какво Ви събра с тази група колеги, кои бяха първите Ви стъпки? 

  Да си част от прогресивната, развиваща се част от професионалната общност, да имаш подкрепата, но и критиката на единомислещи е предизвикателство, което приех от 2000 година. Под ръководството на доц. Койчев Колегиум „Частна психиатрия“ създаде първите консенсуси в новата история на българската психиатрия, които залегнаха и в първите професионални стандарти. С всяка изминала година конференциите повишаваха качеството си и се превърнаха в очаквани събития, определящи тенденции и бъдещи насоки. Тези срещи бяха и остават интердисциплинарни по характера си, преминават по правило и с участие на колеги от чужбина. 

   Не е тайна изключителното внимание, което отдавате на колеги, които сега правят първите си стъпки в професията. Бяхте съучредител на наградата за млади психиатри „НЛО“ (Ники и Лъчо оценяват) заедно с проф. Лъчезар Хранов, който също не е вече между нас. Сега сте част от управителното тяло на новосъздадената фондация „Млади медици за България“. На какво се дължи тази Ваша отдаденост към каузата на тези млади хора – специализанти, студенти? 

  Като млад лекар получих изключителната подкрепа и възможност да се развивам от д-р Крум Савов и от д-р Николай Джамбазов. Зарекох се, че ще върна жеста към млади колеги и ето дойде времето за това.   

   Ако се вгледате в себе си, в своя път през годините имате ли отговор на въпроса – прилича ли на тях младият д-р Никола Марков или е по-различен – в мислите, в амбициите и намеренията си?  

Никола Марков_Награждаване

И днес си оставам със същото вълнение и удовлетворение в стремежа да оказвам помощ при значимо повече възможности на базата на развитието на специалността в световен и национален мащаб.   

   Имат ли тези млади хора перспектива за развитие у нас или психиатрията ни се размина сериозно с посоката, по която върви светът днес? Какво искате да им пожелаете?          

   Фондация „ Млади медици за България“ има за цел да подпомага финансово младите медици. Лично аз си давам сметка, че колкото и да ги подпомогнем, то ще е несравнимо по-малко от това, което биха получили извън страната. Остава да се опитам да им показвам предимствата, оставайки в България да се развият изпреварващо, като, разбира се, имат достъп до високи технологии и иновативни терапевтични методи, които в по-строго регулирана и йерархична система трудно и по-бавно се достигат. Колкото и парадоксално да звучи у нас „лечителското изкуство“ продължава да е възможно.Нека са преди всичко здрави и превърнат работата си в удоволствие.

   И вместо финал нека Ви попитам кой от заветите на учителите Ви в науката пазите в себе си като истината, на която ще останете верен независимо от обстоятелствата?

   Проф. Тодор Ташев, чийто пряк възпитаник се считам, казваше, че е важно да получим признанието на пациентите си, но висшата степен на признание трябва да търсим сред колегите си. Вярвам, че наградата на името на доц. д-р Георги Койчев за принос към българската психиатрия ме приближава към тази цел. 

Награда 2020


„В живота няма каскадьори – трябва да се оправяш сам, прави онова, което можеш най-добре...“  

(D-r Georgi Koychev)