Резюмета

Абстракти на доклади и събощения, изнесени на Научна конференция с международно участие, организирана от Сдружение „Колегиум частна психиатрия“ на тема „ВЛАСТТА“

10-11 май 2019 г. София, НДК

Азис В., Р. Крумова-Пешева

Предизвикателства при водене на психодраматична група

Психодрамата е групов психотерапевтичен метод, чрез който се пресъздават роли и ситуации от реалния живот, конкретни или абстрактни проблеми в защитена среда и при пълна конфиденциалност. Излизайки на психодраматичната сцена, участниците имат възможност да придобият по-добра представа за случващото се в живота им, да погледнат проблемите си от различна гледна точка и максимално да експериментират. Така те придобиват способност не само за разпознаване на чувствата си, но и за спонтанното им изразяване.

В психодрамата всичко се случва на сцената – „тук и сега“. В едно безопасно място индивидът може „да излезе от себе си” и да открие свои истини чрез нови срещи.

Цел на настоящия доклад е да представи динамиката при разпределяне на властта при водене на психодраматична група с двама терапевти.  Анализът и интерпретациите са опит да се опише структурата на групата и балансът между позициите с оглед на оптимално функциониране и резултатност.

Ключови думи: психотерапия, психодрама, власт

Атанасов Пл., Пл. Божинов

Властта на интернет и заучената безпомощност

Разширяването на отношенията в киберпространството рефлектира и върху механизмите на властта. Интернет привлича хората, но и поставя ограничения в комуникацията. Той предоставя богати възможности за намеса в пренасянето на ситуацията до въображението на комуникатора, но масовият онлайн потребител няма достъп до този инструментариум.  

За феноменологичният поглед към някои от изкривяванията са използвани съществуващи разработки, вторично сравняване на данни и подкрепа с достъпни примери от онлайн дискурса.  Картината разкрива, че:

– разширеното комуникиране в киберпространството практически е неизбежно за съвременния човек;

– несиметричният достъп до инструментариума за организиране на онлайн комуникацията е предпоставка за възникване на специфична власт;

– тази власт се реализира чрез влияние от не съвсем ясен произход.

– единична нейна проява са опитите за ограничаване на свободния избор при достъпа до информация. Това  заплашва въображението със затваряне в клетка от режисирани ситуации. Следват многократно довеждане на личността до безпомощност и заучаване. Очертава се посока към депресия.

Избягването на влиянието, което прокарва властта на интернет е ключово за психиката на личността.  Необходими са поне: високи знания за организирането на дискурса в киберпространството, предпазване от социална изолация и психологическа подкрепа от страна на тесния социален кръг, а при необходимост – и от психолог.

Ключови думи: власт, депресия, компютърно опосредствана комуникация, интернет, информационен елит.

Атанасов, Пл., Пл. Божинов

Интензивната комуникация и достоверността на съобщенията.

Управляемост и масово възприемане у младите хора

Каналите, по които личността се осведомява за ситуациите в заобикалящата среда, са определящи за възприемането на събитието като една цялостна картина и за последващата реакция на поведенческа активност. В този контекст, доверието в информационния канал е сред определящите фактори за представянето на една ситуация като проблемна или не и за протичането на множество психични процеси, като мислене,  емоции и др. Вторичният прочит на данните от непредставително социологическо проучване сред студенти (N=367, Аge=19-34) показва наличие на неувереност в доверяването на информацията и затруднен избор между каналите за традиционно публикуване и онлайн платформите. Поради информационното доминиране в днешните социални отношения бързият достъп до съобщенията придобива все по-ценностен характер, но паралелно с това у личността не отслабва потребността от сигурност и достоверност на сведенията относно комуникираната ситуация. Данните показват, че възниква специфичен когнитивен дисонанс: младите хора се осведомяват приоритетно от интернет, въпреки че са категорични (98,9%) за присъствието на слухове в онлайн платформите. Заражда се конфликт по оста интензивност/достоверност на комуникацията, който е темпорално детерминиран и рефлектира върху доверието, като психично състояние на личността. Заключенията разкриват както частични (отделни, непълни) тенденции, така и потенциала на осведомителните канали за влияние върху критичността в мисленето и за властово направляване на масовото поведение в предварително очертана посока.

Ключови думи: доверие, комуникация, мислене, интернет, слух

Бауермайстер, С.

Ускоряване на изследванията върху деменциите с помоща на платформата DPUK


Dementias Platform UK (DPUK) е публично-частно партньорство, финасирано с £53 млн., създадена от Съвета за медицински изследвания (MRC) и осигуряваща достъп до индивидуални и обобщени данни от множество кохортни проучвания за генериране и тестване на хипотези. В основата на неговата инфраструктура за достъп до данни е Data Data Portal DPUK, хранилище на данни с отдалечен достъп, което осигурява достъп до кохортни данни за 2M + лица, улесняващи изследователската дейност за изследване, фокусирано върху деменция. Тъй като аргументът за кохортно фокусирани хранилища на данни нараства, порталът за данни позволява достъп до много разнообразни кохортни данни в мултимодалности, които позволяват да се правят кръстосани кохортни анализи във всички масиви от данни с голямо разнообразие, произход и цел. DPUK предоставя на изследователите три основни помощни програми: откриване на данни, достъп и анализ чрез интерактивни инструменти за откриване на данни и процес на специфично приложение в кохорта. Изследователите са в състояние да получат достъп до масиви от данни при одобрение чрез 2-факторно мобилно сигурно удостоверяване, като избират гъвкав интерфейс за отдалечен работен плот и използват предварително инсталирани статистически инструменти, с които могат да извършват in situ кръстосани мултимодални анализи. Важно е, че достъпът до данни е безплатен за всички изследователи с академичен или индустриален имейл адрес, а отдалеченият достъп е достъпен по целия свят, така DPUK ускорява изследванията в световен мащаб.
Тук представям преглед на информационния портал на
DPUK, финализирането на работата по стандартизирането на наборите от данни за проследяване на данните,  иновативната ни инициатива за datscience datathon и едно от нашите проучвания, които в момента се провеждат в информационния портал DPUK: Ефектът от детските бедствия върху поведенчески, психологически, когнитивни и деменция резултати в зряла възраст: UK Biobank и DPUK кръстосано кохортно изследване.

Ключови думи: деменции, DPUK, изследвания, кохортни проучвания

Бениамина, А.

Зависимости: ситуацията във Франция

Последните епидемиологични данни във Франция показват 73 000 смъртни случая годишно, свързани с тютюнопушене; 49 000 смъртни случая, свързани с алкохолна злоупотреба.Алкохолът и тютюнът са водещата причина за рак; повече от една трета от всички смъртни случаи от рак са свързани с тютюн (45 000) и алкохол (15 000). Честотата на феталния алкохолен синдром (FAS) е едно 1000 раждания. Дебютът на употреба на психоактивни вещества снижававъзраттта и е средно 15-годишна възраст. Финансовите разходи се оценяват на 20 милиарда евро годишно.

Годишните приходи от трафик на дрога се оценяват на 3,2 милиарда евро, 50% от които идват от канабис.

Алкохолът е замесен в 30% от всички регистрирани случаи на насилие, при 40% от регистрираните случаи на насилие в семейството и 30% от всички случаи на изнасилване и нападениярапи и нападения.

Проучванията доказаха, че редовната употреба на канабис има значително въздействие върху постиженията на образованието, както и бъдещата социално-професионална интеграция в обществото

Нашият отговор:

  • Превенция през целия живот за всички

  • Подобрен отговор на гражданите и на обществото по отношение на последствията от пристрастяващи субстанции

  • Силен ангажимент срещу трафика на наркотици

  • Изследвания и наблюдения за по-ефективни политическите действия.

  • Един допълнителен приоритет: да наблюдаваме и да си сътрудничим отвъд нашите граници

Божинов, Пл.

Приложение на репетитивна транскраниална магнитна

стимулация (рТМС) по време на бременност

Въведение: Тъй като големите депресивни епизоди са чести по време на бременност,  а бременните жени предпочитат немедикаментознo лечение, е налице липса на терапевтични алтернативи при тази популация. От друга страна лечението на депресия по време на бременност е слабо позната област по отношение на влиянието му върху плода. В случая, рТМС се явява обещаваща терапевтична опция и при двата случая.

Цел: Да се представи ефективността и безопасността на репетитивната транскраниална магнитна стимулация (рТМС) при бременни с депресия.

Материал и методи: Представени са данните от три проучвания, съответно с високочестотна стимулация (25 Hz) на левия префронтален кортекс и нискочестотна рТМС върху десния дорзолатерален префронтален кортекс. Проследени са когнитивното и моторното развитие на децата с пренатална експозиция на рТМС.

Резултати: Не са наблюдавани патология на бременността или новороденото, както и не са регистрирани конгенитални малформации. Резултатите показват, че пренаталната експозиция на рТМС не е свързана с по-лошо когнитивно или моторно развитие при деца на възраст от 18–62 месеца.

Заключение: рТМС се явява ефективен метод за лечение на бременни, нежелаещи да приемат антидепресанти. Поднесената информация добавя нови факти, които могат да бъдат използвани от клиницистите и майките за вземане на критично важно решение за лечение на депресия през бременността. Лечението на депресия чрез рТМС по време на бременност не е свързано с поява на конгенитални малформации или промяна на моторното и нервно-психичното развитие при децата.

Ключови думи: бременност, репетитивна транскраниална магнитна стимулация (рТМС), депресия

Божинов, Пл., Ст. Божинов

Основи на електротерапията на заболяванията на ЦНС

Въведение: Последните открития в областта на невроизобразителните техники и неврофизиологията дават възможност за ревизия на познанията ни за човешкия мозък и неговите функции. Локализационният модел, където увредата в дадена област води само до увреда в определена функция вече не е актуален. В модерната наука се използва асоциативния подход, който разглежда мозъка като организиран в паралелно разпределени невронни мрежи около центрове със стратегическо значение.

Цел: Да се представи невробиологичната основа на електротерапията на заболяванията на централната нервна система (ЦНС).

Материал и методи: В синтезиран вид са представени данните от множество проучвания на отделните мозъчни структури и тяхната фунционална свързаност, определяща възможността за електростимулация (транскраниална магнитна или директна).

Резултати: Обобщени са модерните представи за патофизиологията с оглед на възможността за електротерапия на определени психични заболявания като делир, тревожни и депресивни разстройства, психози, шизофрения и зависимости.

Заключение: Електротерапията на заболяванията на ЦНС изисква основни познания за структурните връзки на невроналната мозъчна мрежа.  

Ключови думи: електротерапия, заболявания на ЦНС, невронни мрежи

Божкова, Е.

Дискурсът на господаря и дискурсът на аналитика

Френският психиатър Жак Лакан е създал теория, която разглежда четири вида социални връзки, наречени от него „дискурси” – на господаря, на университета, на хистеричния и на аналитика. В статията се разглеждат ефектите от използването им в комуникацията между лекар/психолог и пациент. Обосновава се уместността на дискурса на аналитика в психиатричната практика като радикално различен от останалите и позволяващ на страдащия субект да изяви своето търсене и да инвестира собствени усилия в лечението си.

Kлючови думи: психоанализа, Лакан, дискурс на господаря, дискурс на аналитика

Бениамина, А.

Зависимости: ситуацията във Франция

Последните епидемиологични данни във Франция показват 73 000 смъртни случая годишно, свързани с тютюнопушене; 49 000 смъртни случая, свързани с алкохолна злоупотреба.Алкохолът и тютюнът са водещата причина за рак; повече от една трета от всички смъртни случаи от рак са свързани с тютюн (45 000) и алкохол (15 000). Честотата на феталния алкохолен синдром (FAS) е едно 1000 раждания. Дебютът на употреба на психоактивни вещества снижававъзраттта и е средно 15-годишна възраст. Финансовите разходи се оценяват на 20 милиарда евро годишно.

Годишните приходи от трафик на дрога се оценяват на 3,2 милиарда евро, 50% от които идват от канабис.

Алкохолът е замесен в 30% от всички регистрирани случаи на насилие, при 40% от регистрираните случаи на насилие в семейството и 30% от всички случаи на изнасилване и нападениярапи и нападения.

Проучванията доказаха, че редовната употреба на канабис има значително въздействие върху постиженията на образованието, както и бъдещата социално-професионална интеграция в обществото

Нашият отговор:

  • Превенция през целия живот за всички

  • Подобрен отговор на гражданите и на обществото по отношение на последствията от пристрастяващи субстанции

  • Силен ангажимент срещу трафика на наркотици

  • Изследвания и наблюдения за по-ефективни политическите действия.

  • Един допълнителен приоритет: да наблюдаваме и да си сътрудничим отвъд нашите граници

Вишев, Г.

Властта над тялото. Власт и тяло

Цивилизацията и перфекционизма. Pазмишления върху психологическите основи на хранителните разтройства и връзката с контрола, наложен от обществото върху образа на индивида. Няколко думи за анорексията в исторически план. Данни за епидемиологията. Методи за лечение. Роля на социалните мрежи и виртуалността.

Ключови думи: анорексия, хранителни разтройства

Вишев, Г.

Превенция на суицид, френският опит.

Представяне на обучителни модули от Франция

Пре- и пост-тест, времетраене на обучението, идеи и предрасъдъци. Епидемиология. Модели на кризи. Суициден потенциал. Три слачая от практиката. Специфични популации.

Ключови думи: суицид, превенция, Франция

Делчев, Я.

Хиперактивно разтройство, съпътстващо  аддиктивно разстройство.

Общ преглед

Нашата презентация разглежда две често срещани и коморбидни психиатрични разстроиства: дефицит на вниманието с хиперактивност (ДВХР), проявяващо се най-често първоначално в детството, и разстройство, свързано с употребата на вещества (УВР), което обичайно се отключва в юношеска или в ранна зряла възраст. Повечето деца, диагностицирани  с ДВХР, продължават да имат симптоми и в зряла възраст. Коморбидността с УВР прави по-трудно лечението на симптомите на ДВХР. По подобен начин, нелекуваното ДВХР може да направи по-малко ефективни стандартните терапии за УВР.

В предложеното от нас експозе се обсъждат високата честота на ДВХР при зависими от психоактивни вещества пациенти, причините за тази асоциация, диагностичните проблеми, свързани с поставянето на диагнозата ДВХР при злоупотребяващи с вещества, и последиците от тях при терапията.

Ключови думи: дефицит на вниманието с хиперактивност, злоупотреба с психоактивни вещества, коморбидност

Димитрова, В., М. Мартинова

Психично здраве и социални неравенства

В лекцията ще представим проекта „Психично здраве и социални неравенства“, финансиран от Фонд научни изследвания. Тъй като в момента сме в началото на проекта за нас е важна обратната връзка от професионалисти, занимаващи се с психиатрия в България. Ще представим хипотезите и планираните изследвания, както и резултатите от литературния обзор по темата – на чуждестранни и български списания.

Този интердисциплинарен проект произхожда от наблюдението в редица държави, че има връзка между психично здраве и социални неравенства. Основната изследователска цел на проекта е да установи каква е връзката между социален статус и психично здраве в България и да набележи източниците на стигматизиращо отношение. Проектът ще систематизира всички налични данни за връзката между социален статус (подоходно и образователно ниво, семейно положение, възраст) и психично здраве. Въз основа на това ще бъдат подготвени въпросници за изследване на семейства, които се грижат за близки със заболявания. Ще бъде анализирано въздействието на грижата върху статуса на семейството. В следващата фаза ще бъдат проучени публичните образи и нагласи към психичното заболяване и отговорностите на обществото към него. Ще бъде изследван медийният образ на психичното заболяване и чрез национално представително проучване ще бъде изследвано влиянието му върху обществените нагласи към проблемите на деинституционализацията.

Ключови думи: психично здраве, социални неравенства, проекти

Зарева П., Р. Крумова-Пешева

Загубата на контрол у близки на пациенти с болестта на Алцхаймер

Болестта на Алцхаймер е предизвикателство пред съвременната медицинска и психологическа практика. Тя се явява сериозна промяна за личностния интензитет и за жизнения цикъл на едно семейство. Близките на пациенти с болестта на Алцхаймер преминават през интензивна емоционална динамика в процеса на приемане на поставената диагноза. В този процес водещо се явява усещането за безпомощност и чувството за загуба на контрол в различните му измерения.

Настоящият доклад има за цел да представи част от проблемите и трудностите, през които преминават семействата на пациенти с болестта на Алцхаймер в различните етапи на заболяването, в партнирането и грижата за болните. Резултатите показват високо равнище на тревожност, повишен депресивитет и усещане за липса на перспектива.

Ключови думи: болест на Алцхаймер, контрол, депресивитет

Зарков, З.

Данни от епидемиологичното проучване ЕПИБУЛ 2 – 2017г.

Проведено e второ представително епидемиологично изследване на болестността от чести психични болести в България. Установяване на свързаността между начина на живот, свързаното с него ниво на стрес и разпространеността на психични разстройства в страната. Използвана е компютърната версия на въпросника СИДИ (Съставно Интернационално Диагностично Интервю CAPICIDI), която позволява провеждане на задълбочено проучване на психиатричните оплаквания на населението от анкетьори, които не са специалисти в медицината. Методиката събира информация за нивото на разпространение на честите психични болести, чрез интервю лице в лице в дома на респондентите. Проведени са интервюта с 1509 души от цялата страна, от представителна извадка съдържаща 2616 домакинства. Събрана е богата информация за болестността от чести психични болести, социодемографските рискови и протективни фактори.

Ключови думи: епидемиология, психиатрия, чести психични разстройства, национално представително проучване, болестност.

Игнатова, Д.

Цената на психичната болест

Въведение: Психичните заболявания са свързани с огромно индивидуално, социално и икономическо бреме. Негативните последици значително надхвърлят директните медицински разходи. Стигматизацията и погрешните разбирания за психичните болести и психиатричното лечение са реалност, в резултат на което обществата са готови да вложат много повече средства за овладяване на соматичните, отколкото на психичните заболявания. В световен мащаб редица здравно-икономическите анализи предоставят данни за ефективност, разход-ефективност и рентабилност на психиатричното лечение. Подобни анализи в страната са малко или липсват.

Материали и методика: 117 пациенти с психична болест (57 с шизофрения и 60 с афективни разстройства) и техните ключови близки са изследвани по време на психиатрична хоспитализация на пациентите и са проследени след 12 месеца. Оценени са разходите от перспективата на здравната система и на обществото. Изследвани са психопатологията, функционирането, качеството на живот и бремето на неформалните грижи. Изследвана е ефективността на лечението в реалната клинична практика. Проведен е анализ разход-ефективност.

Резултати: Резултатите демонстрират високата „цена“ на боледуване при шизофрения и афективни разстройствa, като медицинските разходи са под 20% от общите разходи от перспективата на обществото. Лечението в реалната клинична практика е ефективно и стойностно-ефективно при относително ниски нива на готовност за заплащане.

Изводи: Инвестирането в психично-здравни грижи е устойчива инвестиция.

Ключови думи: разходи, ефективност, разход-ефективност, шизофренна болест, афективни разстройства

d.a.ignatova@gmail.com ; тел. 0887825250

Канчелов, Ал.

Мотивация и власт: терапевтични стилове и техники (уъркшоп)

Въведение: Дали терапевтите и клиентите са партньори в едно общо начинание? – Да. Равни ли са? – Не. Начинът на разпределение на властта в терапевтичната връзка до голяма степен предопределя модела на взаимодействие и динамиката на терапевтичния процес, които директно повлияват терапевтичната ефективност. Клиентите са в основата, когато става дума за това чия гледна точка в крайна сметка е от значение. На клиницистите и терапевтите е отредена лидерска позиция и те би следвало да поемат водещата роля в хода на терапията. В това взаимодействие обаче не е достатъчно да изпълняваш успешно ролята си на ефективен терапевт. Необходимо е да балансираш ролята си с тази на клиента, с което се постига ефективна двойка.

Материали и методика: Настоящият уъркшоп представя темите за партнирането, овластяването и властта, вътрешната и външната мотивация, себе-контрола, контрола, разгледани чрез континуума от различни стилове на терапевта (от клиент-центрирани до директивни) и комуникацията в диадата клиницист-пациент, както и концепциите на мотивационното интервюиране и терапевтичната интеракция.

Резултати и изводи: Основният фокус е насочен към възможността за преосмисляне на терапевтичната позиция и опознаване и обогатяване на личния ни терапевтичния репертоар като професионалисти, клиницисти и психотерапевти.

Ключови думи: Терапевтичен стил, власт, мотивация, интеракция

al.kantchelov@gmail.com;   +359888 311 872

Кара, М. Л., Вл. Наков, М. Пирлог, Й. Ганев

Въпросите за качеството в психичноздравните услуги

Психичните разстройства представляват една от водещите причини за увреждане в световен мащаб, свързана с повишена честота на съпътстващи заболявания и повишен риск от преждевременна смъртност в сравнение с общото население. Макар това голямо бреме да бе подчертано от многобройни проучвания, качеството и резултатите от психично-здравните услуги за тези заболявания остават неоптимални и все още съществуват постоянни пропуски, свързани с тяхната достъпност.

Качеството на грижите се отнася до структурата на услугите и тяхното влияние върху процесите на клинична грижа, както и отражението на резултатите от тези услуги върху здравето на пациента. На базата на тези общи показатели се отбелязва слабо ниво на психично-здравното качество на грижите, с бавно подобрение в сравнение с общите медицински състояния. Една от причините за това нежелано състояние е свързана с липсата на систематични методи за измерване на качеството в тази област на здравето.

Предложените решения на тези проблеми включват идентифициране на потребностите и очакванията на населението от услугите за психично здраве и като се разчита на тях, да вземат решения и стратегии за това как да се подобри качеството на предоставяните услуги и как да се намалят различията.

Ключови думи: качество, психично-здравни услуги, систематични методи

Койчев, Ив.

Методи за диагностика в предклинична болест на Алцхаймер

Последните доказателства сочат, че болестта на Алцхаймер започва до 25 години преди първите симптоми. В  този продължителен предклиничен период настъпва възможност да се намесим на етап преди започване на патофизиологичната каскада. Изпитването на нови лечения в тази популация обаче е изправено пред значителни предизвикателства. Първо, трябва да идентифицираме надеждни методи за идентифициране на онези, които биха имали полза от излагане на потенциално токсични терапии. Второ, трябва да се разработят добре утвърдени биомаркери на терапевтичен отговор в съответствие с настоящите стандарти за деменция, клинично нормална популация. В този разговор ще разгледам различните биомаркери в развитието за диагностика и мониторинг на лечението на предклиничната болест на Алцхаймер. Ще разгледаме и инфраструктурата, необходима за провеждане на проучвания и грижи за това население.

Ключови думи: деменция, болест на Алцхаймер, предклиника на деменцията


Крумова-Пешева, Р.

Конотации на властта в психотерапевтичното общуване

Психотерапевтичната работа е среща между двама дущи, която съдържа елементите на борба за власт и надмощие, разпределение на територии и позиции, на отговорности и влияния. Тази борба в повечето случаи има дълбоко безсъзнавана природа. Специалистът и пациентът влизат в ясно регламентирани взаимодействия, всяко от които има напълно уникален характер.

Цел на материала е да представи част от аспектите на разбирането за властовото общуване в психотерапевтичните взаимоотношения. Свързана е с идеята за преноса и контрапреноса в професионалното взаимодействие, с йерархичността и нееквивалентността на едни „неравни“ позиции. Предлагат се интерпретации, базирани на клиничната практика, както и на някои теоретични допускания, изхождащи от нея.

Настоящето изследване се основава на клинична работа със 136 случая на пациенти, посещавали психологично консултиране и психоаналитична психотерапия в периода 2008-2018 г. в Университетска болница „Лозенец“. Резултатите показват, че в клиничната практика лидерството има свои специфични особености, динамика и граници, които са от решаващо значение за хода и изхода на всяка диагностична и терапевтична работа. Властта не може да се проявява в поведение на даване на съвети, морални оценки и съждения. Тя не съдържа унизителни коментари, снизходително отношение, подценяване и дисквалификации.

Ключови думи: психотерапия, власт

Куков, К.

Кверулантство и власт

Кверулатното поведение съществува и е описано още в древността. Има описания на кверулантията и в литературата. В съвремието това поведение се свързва с множество оплаквания до институции, като те обикновено са без основание. Кверулантията присъства в контекста на личностова патология, както и като налудно разстройство. В света има практики, които се свързват със законови начини за справяне с този тип прояви.

Ключови думи: кверулантно поведение, личностово разстройство, налудно разстройство

Лазарова И., Ц. Цанков

Властта в психотерапията

 

В настоящето съобщение представяме идеята за властта в терапевтичната ситуация през призмата на няколко различни терапевтични парадигми. Фокусираме се върху определението за власт и „споделена власт“ в психотерапевтичното помагане, както и върху етичните принципи, на които то се базира. Коментираме някои аспекти на общностните нагласи и фантазиите на клиентите и на терапевтите по отношение на властта в психотерапията. Поставяме акцента върху хипотезата, свързана с потребностите от „власт“ и “авторитет” в нашата култура, вместо от „емпатия“ и „партньорство“ и се надяваме да провокираме дискусия по темата.

 Ключови думи: психотерапия, власт, потребности, етика в психотерапията

Марков, Н.

Предизвикателството негативни симптоми при шизофрения

Негативните симптоми са описани във връзка с шизофренията от самото начало. Техният неуловим характер обаче ги държеше непризнати, докато не се възроди интересът към тях след разработването на конкретни количествени измервания. През последните три десетилетия се наблюдава огромен скок в изследванията на техните видове, измервания, място в настоящата класификационна система и техните последствия. Развитието на съвременните изследователски методи предостави на професионалистите свеж поглед върху основните механизми, а нарушеното функциониране на невронните мрежи се очерта като основна аномалия. Съответно са разработени различни фармакологични и други методи на лечение, които излизат извън рамките на традиционните. Въпреки това много въпроси остават без отговор. Различни всеобхватни проучванията показват наличието на негативни симптоми при многообразни психотични заболявания, при психози предизвикани от вещества, отбелязват се дори при афективни страдания. Това предава достоверност на предложението за специфичен „Синдром на дефицита“.

Ключови думи: негативни симптоми, шизофрения, синдром на дефицита

Марков, Н.

Илия Бешков и властта

    Независимо каква е властта, Бешков винаги е бил над нея и срещу нея, независимо от привидностите на взаимоотношенията им, иносказателните карикатури, апокрифната мисъл и слово.

    Досието и дневника на Бешков ни връщат към една система с железен репресивен апарат и от друга страна, чрез словото на Бешков – към духовни стойности, които са дефицитни за днешния ден и ни изпраща в пространствата на морала, на гражданското поведение на личност, с която времето винаги ще бъде пред нас. Личност – икона.

    През 1925 г. е издадено постановление за вземане мярка за неотклонение на Илия Бешков с мотив за дето е знаел за готвения атентат и държавен преврат от страна на комунисти и земеделци и не е съобщил на властта. След военния преврат от 19 май 1934 г., когато цензурата спира левите вестници, в които Бешков публикува безпощадните си политически карикатури той е обзет от творчески бяс да нарисува всичко, което човеците вършат, въобразявайки си, че няма да бъдат разкрити. В справка от 1949 г. за лицето проф. Илия Бешков се казва следното: „Отказал е да гласува за смъртната присъда на Н. Петков. По време на процеса на последния е заявил, че е опозиция и щял да остане докрай такъв. Оттогава досега той остава неприязнено настроен към отечественофронтовската власт… Бешков е много интелигентен, но и много набожен същевременно.“

    „Бездарният преследва всеки дар, робът убива свободния. Отегчи се до смърт душата ми от хитреци, измамници и угодници. Дано имам сили да не ги намразя и мъдро сърце –да ги възлюбя”, чувам тези думи на Илия Бешков чрез гласа на Жоро Койчев.

Ключови думи: Илия Бешков, власт, Жоро Койчев

Наков, В.

Самоубийството и властта

Въведение: С възникването на класите и държавата обществото се отнасяло все по-строго към самоубийствата. Това е разбираемо, защото интересите на държавата са изисквали все по-голямо ограничаване на индивидуалната свобода.

Материали и методика: Разглежда се проблемът „самоубийство“ и отношението на властите в света и в България към него.

Резултати: Показана е промяната в отношението на властта и обществото към самоубийството.

Изводи: Наличната литература по проблема в България е ограничена. Нужно е този въпрос да се разглежда в по-голям обем при обучението на лекарите от различни специалности.

Ключови думи: самоубийство, власт.

vnakov@gmail.com +359 896 768 648

Нацов, И.

Властта, дупките по новопостроените български психиатрични

магистрали и методи за тяхното попълване

Психиатрията е медицинската специалност, която най-дълбоко и многопластово отразява човешката личност, нейната история, нейната памет, но цялостната й интеграция е подложена на систематично и последователно маргинализиране и дискриминаране от поредица административно-бюрократични актове в последните 10 години. Налице са пропуски в съществуващата нормативна база, свързани с основен дял от психиатричната професия – консултативната и лиезон психиатрия (психосоматика), обучението по същата, както и мястото и ролята на психиатричната сестра в този сегмент на здравеопазването. В Медицински стандарт по психиатрия не е отделено място за тях. В различни университети, в различни катедри, на различни нива на подготовка е заявено обучение, но липсва единна, теоретично-практична обучителна програма. В работата се правят практически предложения за преодоляване на тези пропуски.

Ключови думи: дискриминация, консултативна и лиезон психиатрия,

Нацов, И., Р. Трифонов, С. Великова, В. Нанков

Скрининг на генерализирана тревожност при пациенти с повече от две телесни заболявания във възрастта 60-80 години в общата практика

 

Цел: Да се изследва разпространеността на клинично изявена и субсиндромална тревожна симптоматика при пациенти с повече от две телесни заболявания; да се апробира инструмента GAD-7, като част от PRIMEMD за оценка на тревожността в късна възраст; да се провери хипотезата,че наличието на повече от две телесни заболявания е предиктор на генерализирана тревожност.

Метод: В периода октомври 2014 – март 2016 г. бяха изследвани група пациенти във възрастовия диапазон 60–80 години с повече от две документирани хронични телесни заболявания посредством инструмента PRIMEMDGAD-7, валидизиран за български условия от проф. П. Маринов. За оценка на мултиморбидност бяха ползвани здравните досиета на пациентите. Тежестта й беше оценявана посредством Кумулативна болестна рейтингова скала.

Резултати: Генерализираната тревожност  е  значимо по-честа при мултиморбидни пациенти. Мултиморбидността се свързва с по-висок сбор от точки по GAD-7 част и по-тежки нива на тревожна симптоматика в сравнение с общата популация. GAD-7 е бърз и надежден инструмент за оценка на тревожност в късна възраст.

Заключение: Мултиморбидността е по-скоро правило, отколкото изключение в късна възраст. Диагностицирането на генерализирана тревожност при пациентите с мултиморбидност може да се окаже затруднено поради проявата на тревожните симптоми  като телесни.

Ключови думи: генерализирана тревожност, мултиморбидност, коморбидност.

Ончев, Г.

Налудност и реалност

Макар налудността да е ядреният симптом в психопатологията и повечето психиатри да са уверени, че надеждно я разпознават, анализът на критериите за налудност от Jaspers до DSM-5 показва, че практически липсва аспект от дефинирането й, който да не може да бъде проблематизиран. Налудностите не се разграничават рязко от вярванията на непсихотичните и преливат от тях в популационен и феноменологичен налуден континуум. Представят се налудните вектори, видовете налудности, стадиите в налудообразуването и във възстановяването от налудности, групите налудни сюжети, връзката между травма и налудност, психологичните механизми и обяснителния модел в налудообразуването. Налудността е дисекирана като спирка в развитието, като въобразена реалност и като потребност, с открояване на опори за разграничаване между критично и налудно мислене, както и между налудност и други въобразени реалности като религии и митове. Разгледани са клинични примери, включващи най-богато документираното в световната литература парафренно творчество на българския пациент Белия Лъв, както и съдържанието на налудностите, следващи когнитивните изкривявания на епохата и културата.

Ключови думи: налудност, налудни вектори, налудообразуване, въобразена реалност, психопатология, мит

Пашули, С., П. Васкова, И. Найдоска, М. Стоева


Взаимоотношения на козависимост в съпружески двойки, в които единият от партньорите и с алкохолна зависимост

Зависимостта при алкохолизма е небалансиран модел на взаимоотношения, при който съпругите или другите членове на семейството дават възможност за компенсация или прикриване на разрушителното поведение на зависимияр, което несъзнателно улеснява продължаването на пиенето.
В психиатричната болница Скопие-Скопие през периода 2015-2017 г. на болнично лечение поради алкохолна зависимост са били 930 пациенти, от които 864 мъже или 92,9% и 66 жени, или 7,1%. 57 пациенти са били на задължително лечение поради прояви на домашно насилие. Те са лекувани в Дневен стационар за алкохолна зависимост и в Психиатрична болница „Скопие“. Сътношението мъже: жени е 50:7 или 87.7% са мъже алкохолици, извършители на домашно насилие и жените са в най-голям процент жертви. В този случай съпругите са представени с най-висок процент 58%, следвани от майките 25% и децата 12%.
Ако пациентът е мотивиран за лечението, след периода на детоксикация, в лечението се включват и членовете на семейството (обикновено съпрузите).
Презентацията обобщава опита от лечение на семейства, в които има злоупотреба с алкохол и насилие.


Ключови думи: алкохолна зависимост, козависимост, насилие

Пендичева, Д. И., И. Духленски,

Фармакогенетика на антидепресантите

Въведение: Емпиричният избор на подходящ антидепресант в адекватна доза за конкретния пациент често води до недостатъчен отговор, смяна на медикаменти и трудно предвидими нежелани реакции с неблагоприятно влияние върху хода на заболяването. Фармакогенетиката (ФГ) предлага подходи за генотип-базирано лечение на афективните разстройства и алгоритми за персонализиран избор на антидепресант, които се представят в настоящото проучване.

Методи: Прегледани бяха базите данни MEDLINE / PubMed, PMC и PharmGkB, ресурсите на ISPG, CPIC, DPWG, FDA и EMA, както и метаанализи и резултати от GWAS, за филтриране на доказателства относно приложението на ФГ в терапията на депресивни разстройства през 2010-2019 г. Включени бяха и авторски проучвания върху ФГ на антидепресантите.

Резултати: От около 3000 публикации, 193 бяха информативни за целта. Повечето съобщават окуражаващи резултати от прилагането на ФГ данни в избора на остро лечение при депресивен епизод и предиктивно лечение при остатъчни симптоми / релапс. Регистрирани са 40 ФГ теста за 160 биомаркера на 84 фармакогена, 26 от които валидни за психотропни лекарства. Над 15 са панелите за тестване на множество фармакогени, като 6 са показани при антидепресанти. Препоръки фигурират при 1/3 от изследваните полиморфизми, свързани предимно с лекарствения метаболизъм. Идентифицирахме и маргинална асоциация с клиничния отговор, честотата на ремисия и нежеланите реакции при различни антидепресанти в 6 GWAS.

Изводи: Приложната психофармакогеномика става все по-сложна и налага повишено внимание при изпозването ѝ за терапевтично прецизиране. Само част от биомаркерите са доказателствени  за генотип-базирано оптимизиране на предписанията, а фенотиповете на лекарствения отговор са в процес на уточняване. Интерпретацията на резултатите е предизвикателство дори за подготвен специалист и изисква целенасочена компетентност, съчетана с клинична оценка и съобразена с принципите на биоетиката.

Ключови думи: фармакогенетика, антидепресанти, депресия, фармакогенетични тестове, CYP450, персонализирана терапия в психиатрията

Пирлог, М., Вл. Наков, М. Кара, Й. Ганев

Психично здраве в общносттамежду политиките и реалността. Румъния vs. България

Посткомунистическият период показа силното желание за структурна реформа на системите за психично здраве във всички страни, променили политическите си режими. Тази реформа не беше наложена само от необходимостта от модернизиране на остаряла система, но и от новите международни стратегии и парадигмите. И Румъния, и България са държави, в които реформата на системата за психично здраве беше стартирана през последното десетилетие на 20-ти век, и тя бе ускорена след 2007 г. с членството в Европейския съюз.

Една от ключовите точки на структурната реформа беше трансформирането на системите за психично здраве от институционални към грижи в общността, подход, който се оказа найполезен в западните страни.

Националните стратегии се основават на програмните документи на СЗО и ЕС, свързани с новите цели на грижите за психичното здраве, в контекста на нарастващата честота на разпространение на психичните разстройства в световен мащаб.

Целта на тази презентация е да покаже стъпките, които бяха направени от политиката към реалността относно деинституционализацията и пропуските, които трябва да бъдат запълнени, както на север, така и на юг от Дунав.

Ключови думи: общност, психичноздравни услуги, систематични методи, реформа

Радева, Д.

Невролептици – общ преглед

Въведение: Ще се опитам да отговоря на някои въпроси като: Какво е общото между всички антипсихотици? Защо наричаме Втора генерация антипсихотици „атипици“? Защо познаването на индивидуалния рецепторен профил на различните невролептици е важно?

Ключови думи: механизъм на действие, рецепторен профил на типичните и атипични антипсихотици, специфична роля на активни метаболити

Рашков, Р.

Психопатология на властта в политиката

Съвременните определения за властта акцентуират върху субектите във властови отношения, интеракционната им позиция и наличието на норми, които да санкционират отклоняващото се поведение. Поради това политическата власт може да се разглежда като една по-особена форма на проява на универсалната власт в специфична социална среда.

Клинично-психиатричната класификация на феномена политическо лидерство систематизира няколко типа поведение, които обаче могат да се проявят само, ако са налице фактори на средата (политическата организация). Динамиката на политическото лидерство, традиционно се разглежда в съдържателен и процесуален аспект и се свързва с овладяването на властта във вътрешно-партиен и външно-партиен аспект.

Трансформацията на властта в патология се свързва с индивидуалния стремеж към власт и доминантност като универсален механизъм за компенсация на чувството за малоценност у индивида. Чрез избора на лидера за ръководител в неговите ръце се концентрира принудителната власт. Използвайки умело механизма на социалния статус и социалната роля, той успява да „разчисти“ първо вътрешно-партийната опозиция и след това външно-партийната.

Като основен извод се очертава концепцията, че няма патология на властта, има девиация на поведението при упражняване на властта поради загубата на основните механизми, възпиращи самозабравилия се политически лидер с клинично-психиатрични предиспозиции на личността.

Ключови думи: политическа психология, лидерство, власт, патология на властта, динамика на властта

Седмакова, K., A. Джисова, Ст. Стоилов

Псориазис и психоза

Псориазисът е хронично кожно заболяване, протичащо с рекурентни обостряния и ремисии, които имат голямо отражение върху качеството на живот на пациентите. Обсъжда се възможна връзка между псориазис и психични разстройства с психотични симотоми. В настоящата презентация е направен опит за обзор на наличните проучвания по въпроса. Представя се и илюстративен клиничен случай. Съществува хипотеза за общи генетични, имунни и възпалителни процеси при псориазис, шизофрения и други психични разстройства с психотични симптоми, което би обяснило евентуална връзка между тях. Наличната информация по връпроса е оскъдна и са необходими допълнителни проучвания, които да изследвват етиопатогенетичната връзка между тези заболявания.

Ключови думи: псориазис, психоза, етиопатогенична връзка

Симов, А.

Патопластичност при налудностите

Въведение: За състояние, което се характеризира със “загуба на връзка с реалността”, психозата има невероятното свойство да бъде “в крак с времето”, в което се проявява. Патопластичността представлява вариабилността във формата и съдържанието на даден симптом, под влиянието на средата, културата, начина на живот и личностовите особености на пациента. Налудностите, съдържащи препратки към актуални технологични достижения и поп-културни феномени, са изключително интересни с това, че демонстрират добре способността на средата да влияе върху психотичното състояние.

Материали и методика: Ще бъдат представени няколко клинични случая и резултати от проведени проучвания.

Резултати и изводи: Показва се ясно, че налудностите са както изменчиви, така и устойчиви: налудното съдържание е чувствително и се променя спрямо културната среда и времето, но самите категории налудности се запазват.

Ключови думи:  налудности, психоза, устойчивост и патопластичност, културна среда, шизофрения.

Спасовска –Траяновска, А., Й. Костов

Демографска характеристика на пациенти

с инфаркт на миокарда и депресия

Някои проучвания съобщават, че анамнезата за депресивни нарушения повишава риска от остър миокарден инфаркт (АМИ). Приетият патофизиологичният механизъм е дисрегулация на транспортера на серотонин, който може би увеличава активирането на тромбоцитите при пациенти с депресия, с което се повишава риска от коагулопатия и обструкцията на коронарните артерии. Отчита се Също така пациентът как е безработен, неженен, пушачи има риск от депресия и АМИ.

Целта на това проучване е да се изследва връзката между демографската характеристика и депресията на оцелелите от АМИ. Материали и методи: Настоящото проучване включваше групи от 50 пациенти (35 мъже и 15 семейства) на възраст 59,2 ± 12,3, изследвани в Университетската клиника Скопие. При пациентите се оценяват демографските фактори: възраст, пол, женен статус, статус на заетост, ниво на образование, тютюнопушене, физическа активност, телесна маса.

Депресивните симптоми са измерени чрез инвентаризация на депресия на Бек (BDI). Диагностициран е остър миокарден инфаркт според европейското общество за кардиологични консенсусни насоки: типични болки, промени в кръвните нива на сърдечни ензими и определени промени на ЕКГ. Резултатите бяха анализирани статистически, използвайки дескриптивни методи и коефициента на Пиърсън за линейна корелация. Статистическият тест се счита за значителен на ниво p< 0,05. Резултатите показват, че много от пациентите с депресия с AMI имат ниско ниво на образование, безработни и неженени. Сред пациентите депресивните симптоми са положително свързани с пушенето, неженените, безработните и отрицателно свързани с индекса на телесна маса и физическата активност. Тези взаимоотношения са значими (p≤0,05) за всички изследвани променливи. Така че лечението със SSRI антидепресанти, психиатър, психолог и социални работници (рехабилитационно заведение) може да предотврати повторното провокиране на МИ при тези пациенти.

Ключови думи: депресия, пациенти преживели оцелели от AMI, демографска характеристика

anetaspas@gmail.com

++ 38970222204

Циприани, А.

Антидепресанти

Голямото депресивно разстройство е едно от най-често срещаните, обременяващи и скъпи психични разстройства в света при възрастни. Налични са фармакологични и не-фармакологични лечения; въпреки това, поради недостатъчни ресурси, антидепресантите се използват по-често от психологическите интервенции. Предписването на тези агенти трябва да бъде информирано от най-добрите налични доказателства. Направихме систематичен преглед и мета-анализ на мрежата, включващ 522 рандомизирани контролирани проучвания (116 477 участници) с около 21 антидепресанта, използвани за остро лечение на възрастни с голямо депресивно разстройство. По отношение на ефикасността, всички антидепресанти са по-ефективни от плацебо. За приемливост само агомелатин и флуоксетин са свързани с по-малко отпаднали от плацебо, докато кломипрамин е по-лош от плацебо. В успоредни проучвания агомелатин, амитриптилин, есциталопрам, миртазапин, пароксетин, венлафаксин и вортиоксетин са по-ефективни от други антидепресанти, докато флуоксетин, флувоксамин, ребоксетин и тразодон са най-малко ефективните лекарства. За приемливост, агомелатин, циталопрам, есциталопрам, флуоксетин, сертралин и вортиоксетин са по-поносими от други антидепресанти, докато амитриптилин, кломипрамин, дулоксетин, флувоксамин, ребоксетин, тразодон и венлафаксин имат най-висок процент на отпадане. Тези резултати трябва да служат на базата на доказателства и да информират пациентите, лекарите, авторите на указания и създателите на политики за относителните предимства на различните антидепресанти.

Ключови думи: голямо депресивно разстройства, антидепресанти, мета-анализи

Цуракова, Ф.

Психични заболявания и черен дроб

Представя се обзор върху литература, засягаща връзката между психичните заболявания и черния дроб. Разгледани са: първични заболявания на черния дроб и отражението им върху психиката; психични и поведенчески разстройства, участващи в етиологията и  протичането на заболявания на хепаталната система; възможности за превенция и терапия.

Ключови думи: психосоматични заболявания, хепатология, черен дроб, коморбидност, лиезон-психиатрия

e-mail: f.tsurakova@gmail.com

тел.0888 719 819